3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N.430
С.,28.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 10 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: В. А.
М. С.
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N45-2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-г.В.Т. срещу въззивното решение от 12.07.10г. по т.д.№45/10г. на АС-г.В.Т., в частта с която частично е отменено първоинстанционното решение от 18.02.10г. по т.д. №439/09г. на ОС-г.В.Т. и вместо него е постановено друго, с което е осъден касатора да заплати на [фирма]-г.Л. сумата 31392.36лв., представляваща неизплатена част СМР по договора за строителство от 21.02.05г. за обект Почивен комплекс”Керамика”-г.Априлци., както и сумата 9130.35лв., представляваща мораторна лихва за периода 11.05.07г. до 25.04.09г.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения /чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280ал.1т.2 ГПК основание.
Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по следният въпрос, който касаторът определя като обуславящ изхода на делото материалноправен въпрос, а именно при липса на надлежно приемане на СМР във формата, договорена от страните следва ли да се счита, че възложената работа е изпълнена при осчетоводена фактура, по която има частично плащане от страна на възложителя.
В подкрепа на горното касаторът се позовава на решение №1064/27.06.03г. на ВКС, според което не фактурата, а доставката е основанието за плащане.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл.ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Предмет на делото е иск, предявен на основание чл.266 ал.1 ЗЗД от [фирма]-г.Л. срещу касатора за заплащане на изпълнени СМР по договор от 21.02.05г. за обект Почивен комплекс”Керамика”-г.Априлци
Формулираният от касатора материалноправен въпрос е поставен неточно, тъй като в конкретния случай приемо-предавателните протоколи са били съставени и подписани с участието на наетия от възложителя-касатор в настоящето производство инвеститор по договор за инвеститорски контрол, каквато функция за случая е изпълнявала инж.С.. Този начин на приемане на изпълнените СМР от [фирма]-г.Л. е изрично предвиден в т.2.2 от договора. Неявяване на някоя от страните-в случая представител на възложителя [фирма]-г.В.Т. води до липса на подпис на неявилата се страна на протоколите за приемане на изпълнените от изпълнителя по договора СМР. В този случай те са били подписвани от представителя на инвеститорския контрол инж.С. по реда, установен в чл.2.2 от договора между страните, който изцяло кореспонидра с правомощията на инвеститорския контрол, предвиден в разпоредбата на чл.168 ЗУТ.
ВКС-ТК приема, че така оформени протоколите/в т.ч. и протокола от 9.06.05г./ за приемане на изпълнените СМР от [фирма]-г.Л. са годни доказателствени средства, които удостоверяват реално извършените от изпълнителят СМР, за които се дължи заплащане от страна на възложителя, в който смисъл е приетото от въззивният съд.
Стоковите фактури съобразно константната практика на ВКС се определят по своята правна характеристика като частни документи които нямат обвързваща съда доказателствена сила и следва да бъде ценени наред с всички останали доказателства по делото.
Съобразно константната практика на ВКС следва да се има предвид и това, че плащането по стокова фактура и нейното осчетоводяване поражда правните последици, предвидени в чл.301 ТЗ.
В конкретния случай въпроса дали е налице точно изпълнение от страна на изпълнителя на работата както и нейната стойност, предмет на договора между страните е фактически и не съставлява материалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Приложените към касационната жалба съдебни решения третират хипотези, различни от процесната, поради което те не обосновават наличие на основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На ответника по касационната жалба [фирма]-г.Л. следва да се присъдят основание чл.78 ал.3 ГПК съдебни разноски за настоящата инстанция възлизащи на 300лв.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 12.07.10г. по т.д.№45/10г. на АС-г.В.Т., в частта с която частично е отменено първоинстанционното решение от 18.02.10г. по т.д. №439/09г. на ОС-г.В.Т. и вместо него е постановено друго, с което е осъден касатора да заплати на [фирма]-г.Л. сумата 31392.36лв., представляваща неизплатена част СМР по договора за строителство от 21.02.05г. на обект Почивен комплекс”Керамика”-г.Априлци, както и сумата 9130.35лв., представляваща мораторна лихва за периода 11.05.07г. до 25.04.09г.
ОСЪЖДА [фирма]-г.В.Т. да заплати на [фирма]-г.Л. сумата 300лв.,представляваща съдебни разноски за настоящата инстанция
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: