3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.506
С.,05.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: В. А.
М. С.
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.С.
ч.т.дело № 703/2009 година
Производство чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. А. Д. от [населено място] срещу определение № 158 от 22.05.2009 г. по гр.д.№ 276/2009 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 11.03.2009 г. по гр.д.№ 497/2008 г. на Великотърновския окръжен съд. С последното е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск за признаване за установено по отношение на Т. А., че частният жалбоподател е погасил паричното си задължение към ответника по иска в размер на 54 300 лв.
В частната жалба се излагат доводи за необоснованост и постановяване на определението в нарушение на материалния закон.
В изложението към него се поддържа искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е формулиран материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по отношение на който се сочи наличието на поддържания селективен критерий. Излага се доводи за допуснати нарушения на процесуалния закон поради незаконосъобразния извод на въззивния съд, че въпросът за съществуването на дълга, предмет на предявения отрицателен установителен иск е разрешен със сила на пресъдено нещо, след като в производството по издаване на дубликат от изпълнителен лист съдът отказал да допусне поисканата от него графологична експертиза за установяване истинността на издадената му от ответника разписка, както и гласни доказателства за установяване на правопогасителното му възражение.
Ответникът по частната жалба Т. М. А. оспорва в писмен отговор както наличието на основание за допускане на касационно разглеждане, така и наведените доводи за неправилност на атакувания съдебен акт.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева.
Съставът на ВКС приема, че не е поставен материалноправен и/или процесуално правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изводът на въззивния съд за недопустимост на предявения отрицателен иск е направен в съответствие с процесуалния закон – въпросът за съществуването на дълга на настоящия жалбоподател е бил разрешен с влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство по издаване на дубликат от първообраза на изгубения от ответника изпълнителен лист. Пререшаването му в друг съдебен процес е недопустимо поради въведената в чл.229, ал.1 ГПК забрана, поради което законосъобразно въззивния съд е отказал да коментира доводите на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения в производството по чл.409, ал.1 ГПК. В този смисъл, въведените основания от касатора са за неправилност на обжалваното решение и се квалифицират по чл. 281 ГПК, а като такива не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 158 от 22.05.2009 г. по гр.д.№ 276/2009 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: