3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№496
С., 11.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: В. А.
М. С.
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.С.
т.дело N 202/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1254 от 07.10.2009 г. по гр.д.№ 448/2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 13.11.2008 г. по гр.д.№ 1374/2007 г. на Софийски окръжен съд в осъдителната му част по предявения от [фирма] С. срещу касатора иск по чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД за сумата 71 254.07 лв., представляваща разходи за отстраняване на недостатъци и укрепване конструкцията на сграда във вилна зона на [населено място], [община], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.12.2007 г. до окончателното и изплащане.
В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправния въпрос за момента на узнаване на извършените без представителна власт действия от името на търговското дружество и по какъв начина следва да се обективира това знание. Противоречието със съдебната практика подкрепя с приложеното към него Решение № 1859 от 16.11.2001 г. на ВКС по гр.д.№ 359/2001 г., V г.о. Като второ основание за достъп до касация се поддържа това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, аргументирано със становището, че произнасянето от касационната инстанция по съществото на правния спор ще допринесе за принципното изясняване на въпроса, отнасящ се до това кой е момента на узнаване за търговец, от чието име са действали без представителна власт, както и кои действия на търговеца могат да се приемат за такива, чрез които той „узнава” за извършените от негово име действия на мнимия представител.
Ответникът по касация [фирма] оспорва както основанията за селектиране на касационната жалба, така и нейната основателност.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
По основният за спора въпрос за валидността на договора за строителство, подписан от името на ответника в качеството на изпълнител от съдружник в ТД, а не от неговия управител въззивният съд приел, че с плащането на авансовата сума по него, както и на остатъка от възнаграждението законният представител на ответното ТД е узнал за сключения договор, но не се е противопоставил на извършените без представителна власт действия, нещо повече, приел е извършените плащания и е започнал строителство, т.е. сключването на договора е потвърдено с конклудентни действия.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Съставът на ВКС приема, че не е поставен материалноправен и/или процесуално правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Позоваването в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК на начина на достигане на информацията до търговеца за обвързващото го действие без представителна власт, както и за формата на приемане на тази информация, не може да се квалифицира като значим за изхода на конкретния спор материалноправен въпрос, представляващ основната, водеща предпоставка за достъп до касация. водеща предпоставка за допускане касационно обжалване. Правнорелевантно в случая е приетото от съда потвърждаване от страна на изпълнителя на действията без представителна власт, въз основа на което са изградени правните му изводи, а как в случая се е проявил субективният елемент от правната норма на чл. 301 ТЗ за узнаването на действието – за начина на достигане на информацията и формата на приемането й, е въпрос на правоприлагане, поради което поставения от касатора въпрос е относим към правилността на обжалваното въззивно решение, но не и към достъпа до касация.
Липсата на общото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно основание обжалваното въззивно решение да не бъде допуснато до касационен контрол. Не е налице и допълнително подържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото по презумптивното потвърждаване от търговеца на действия, извършени без представителна власт, има изключително богата съдебна практика. Нормата на чл. 301 ТЗ е ясна и категорична и не се нуждае от тълкуване.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице сочените от касатора основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, а в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за извършването им.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1254 от 07.10.2009 г. по гр.д.№ 448/2009 г. на Софийски апелативен съд в осъдителната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: