3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
С.,05.01. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на четвърти януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: В. А.
М. СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 283/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] срещу определение № 1970 от 29.01.2010 г. по ч. гр. д. № 8923/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена на 14.04.2009 г. по ч.гр.д.№ 19533/2009 г. на Софийски районен съд, 33 състав по заявление на [фирма].
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не е изразил становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на наведените в нея отменителни основания.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на Търговска колегия, Второ отделение, след като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно с правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна в процеса страна, но е процесуално недопустима.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитативно в разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК. Според съдържащата се в цитираната разпоредба регламентация, на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото – т. 1, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие – т. 2. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК и са постановени за пръв път от въззивен съд.
Обжалваното в настоящото производство определение, с което по повод на частна жалба по чл. 419, ал. 1 от ГПК въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на съдебния акт на първоинстанционния съд, постановен по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, което няма преграждащ характер спрямо развитието на конкретното дело и поради това не попада сред определенията, визирани в чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Обжалваемостта на съдебния акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, тъй като с него не се разрешава по същество правен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство, а само се осигурява неговото изпълнение.
Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че определенията по чл. 419 ГПК са извън кръга определения по чл. 274, ал. 3 от ГПК и не подлежат на касационно обжалване, изоставяйки застъпваното досега свое становище в обратен смисъл.
Необжалваемостта на атакувания съдебен акт обуславя недопустимост на подадената частна касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане.
Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира обжалването на съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Водим от горното настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] срещу определение № 1970 от 29.01.2010 г. по ч. гр. д. № 8923/2009 г. на Софийски градски съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: