2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 479
С., 08.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 10 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: В. А.
М. СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 32-2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. К. от г.П. срещу въззивното решение от 11.10.10г. по г.д.№311/10г. на ОС-г.С., с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 1.12.09г. по г.д.№32/09г. на РС-г.Ч.. С последното е обявен за относително недействителен по отношение на Е. Л., британска гражданка договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№42/17.09.07г.,т.ІV,рег.№2641, нот.д.№621/07г. на нот.№531с район на действие РС-Череларе, с който [фирма], представляван от Д. Н. К. е продал на С. С. К. от г.П. собствения си недвижим имот, подробно описан в посочения нот.акт.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280ал.1т.1ГПК основание.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно и в противоречие с практиката на ВКС по обуславящ изхода на делото процесуалноправен въпрос, формулиран от жалбоподателя така:
-липсва единство между обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, обстоятелство което предпоставя недопустимост на така предявения иск, съответно недопустимост на обжалваното решение. В тази връзка се цитира практика на ВКС в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба развива съображения, че същата не следва да бъде допускана за разглеждане, тъй като не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл.ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираното в касационната жалба основание за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Предмет на делото е предявен на основание чл.135 ал.1 ЗЗД иск от Е. Л., британска гражданка срещу [фирма], представляван от Д. Н. К. и С. С. К. от г.П. за обявяване относителна недействителност на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№42/17.09.07г.,т.ІV,рег.№2641, нот.д.№621/07г. на нот.№531 с район на действие РС-Череларе, с който [фирма], представляван от Д. Н. К. е продал на С. С. К. от г.П. собствения си недвижим имот, подробно описан в посочения нот.акт.
За да уважи иска въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел че:
– сделката е сключена от първия ответник с цел да бъде увреден кредитора по предварителния договор от 3.05.06г. Е. Л.
– втория ответник С. С. К. от г.П. е била в близки отношения с представителя на първия ответник Д. Н. К. и е знаела, че сключения от нея договор, чиято недействителност се иска уврежда Е. Л.
– сделката, която е сключил длъжника по предварителния договор [фирма], представляван от Д. Н. К. уврежда кредитора по този договор Е. Л.
ВКС-ТК намира, че в конкретния случай не е налице основанието по чл.280ал.1 т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение от 11.10.10г. по г.д.№311/10г. на ОС-г.С..
По основния обуславящ въпрос относно процесуалната допустимост на обжалваното решение необосновано е поддържаното от касатора за несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум. С последния изрично се иска обявяване недействителност на процесния договор за покупко-продажба, а от обстоятелствената част на исковата претенция може да се направи извода, че се иска обявяване относителна недействителност на процесния договор.
От данните по делото се установява, че са налице и трите предпоставки на чл.135 ал.1 изр.2-ро ЗЗД за уважаване на т.нар.”П.”иск, черпещ своето правно основание в посочената разпоредба, а именно: ищцата безспорно е кредитор по предварителния договор от 3.05.06г., сключен между нея и първия ответник [фирма], представляван от Д. Н. К.. Продажбата от последния на собствения си процесен имот на втория ответник С. С. К. от г.П., обективирана в н.а.№42/17.09.07г.,т.ІV,рег.№2641, нот.д.№621/07г. на нот.№531 с район на действие РС-Череларе уврежда патримониума на кредитора Е. Л. и за това увреждане съобразно приетите гласни доказателства отнапред са знаели страните по тази покупко-продажба.
Посочената от касатора съдебна практика не обосновава противоречие на обжалваното въззивно решение с нея.
Изложеното позволява да се обобщи, че не е налице соченото в касационната жалба основание по чл.280ал.1т.1ГПК за допускане на касационно обжалване.
На ответника по касационната жалба не следва да се присъждат съдебни разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК, тъй като не са представени доказателства за направени такива.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 11.10.10г. по г.д.№311/10г. на ОС-г.С., с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 1.12.09г. по г.д.№32/09г. на РС-г.Ч..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: