4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 501
С., 12.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: В. АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 146/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ Ж. Н. М. с фирма “В.-Ж. М.” срещу въззивно решение № 669 от 25.11.2009 г. по т.д.№ 199/2009 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 50 от 09.07.2009 г. по гр.д.№ 349/2008 г. на Добричкия районен съд. С последното касаторката е осъдена да заплати на Районен кооперативен съюз [населено място] сумата 10 303 лв., представляваща неплатени суми по договор за наем от 10.06.2004 г., вкл. за консумативи, както и неустойка за забава в плащането й в размер на 7565.17 лв. Прието е, че договорът не е оспорен своевременно от касаторката, като освен това писмената форма не е условие за неговата действителност, а обясненията й по реда на чл.114 ГПК (отм.) сочат, че правоотношения са възникнали по повод ползването на помещенията от сина на едноличната търговка.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални норми, като се иска отмяната му като неправилно.
В изложението към нея се поставят въпросите за валидността на съглашение за договор за наем, който не е подписан от наемателката, която не е била уведомявана за дължими суми по него, не е държала вещта нито лично, нито чрез трето лице, по отношение на които като поддържа, че са обусловили изхода на спора, счита че е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същото касационно основание се поддържа и по отношение на процесуалноправния въпрос счита ли се за преклудирано правото на страната да оспори истинността на частен диспозитивен документ, когато пропускът да стори това се дължи на обективни причини, каквато в конкретния случай е хоспитализацията й по повод лечение на онкологично заболяване. Отговорът по него е свързан с въпроса й за отговорността на неизправната страна за неустойка, доколкото такава се дължи само при писмен договор, а той в случая бил оспорен, макар и да не е открито производство по чл.154 ГПК (отм.), сега чл.193 ГПК. Посоченото касационно основание се поддържа и по въпроса за действителността на клаузата за неустойка, излизаща според касатора извън пределите на нравствената допустимост с оглед на размера й от 0,5% за всеки просрочен ден.
Ответникът по касация [фирма] оспорва както основанията за селектиране на касационната жалба, така и нейната основателност.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното осъдително решение, въззивният съд, приел за доказано възникването на облигационни правоотношения между Районен кооперативен съюз Д. и ЕТ „“В.-Ж. М.”, позовавайки се на неоспорените в срок договор от 10.06.2004 г. и анексите към него, така и на неформалния характер на наемния договор и въз основа на събраните по делото доказателства, приел за основателни предявените срещу едноличната търговка обективно съединени искове по чл.228 ЗЗД и чл.92 ЗЗД в размерите, уважени от първоинстанционния съд.
Настоящият състав на Търговска колегия на ВКС намира, че касационно обжалване следва да се допусне. Този извод е обусловен от служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на извършените от въззивния съд действия при разглеждане на делото, съответно при постановяване на съдебното решение, което се разпростира и в стадия по селекция по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. В тази насока са и задължителните указания, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. В случая са налице данни за вероятната недопустимост на обжалваното решение, както и на потвърденото с него първоинстанционно решение поради постановяването им спрямо ненадлежна страна. Производството по делото е образувано по искова молба на [фирма], [населено място], а с постановените съдебни актове са разгледани искове на Районен кооперативен съюз, [населено място], който не е имал качество на страна в процеса.
Формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправни и процесуалноправни въпроси са обусловени от преценката за допустимост на обжалваното въззивно решение, която ВКС може да извърши едва с решението по чл. 290 и сл. ГПК.
Водим от горното състав на Върховният касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 669 от 25.11.2009 г. по т.д.№ 199/2009 г. на Добричкия окръжен съд.
УКАЗВА на касатора ЕТ Ж. Н. М. с фирма “В.-Ж. М.” да внесе да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 357,70 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи по делото платежен документ. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на срока на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание или на докладчика за прекратяване на производството по него.
ПРЕДЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: