3
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N673
София, 29.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 8 октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: В. АЛЕКСИЕВА
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 467-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. К. от г.София срещу въззивното решение от 27.01.10г. по г.д.№357/09г. на СГС,ІV-Гс-в, в частта с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен иска за разликата над 7000 лв. до пълния му размер от 10000 лв., както и в частта за присъдените разноски.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280ал.1т.1 ГПК основание.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираното в касационната жалба основание за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да уважи частично предявеният от ищеца иск за сумата 7000 лв. и за да го отхвърли за разликата до пълния му размер от 10000 лв. въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че е налице съпричиняване на вредоностия резултат от страна на пострадалия Г. К. К. в размер на 10 %.
Материалноправния въпрос от значение за правилността на решението, който е формулиран от касатора е, че обжалваното въззивно решение противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС №4/1975г., която указва цялостно и пълно репариране на всички вредни последици от непозволеното увреждане.
Касационното обжалване по действащия ГПК е факултативно, а не задължително. То е допустимо само при наличие на предвидените в чл.280 ал.1ГПК основания, а именно произнасяне от въззивният съд по материалноправен и/или процесулно правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, на съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Въпросът за обема на гражданската отговорност на застрахователя, свързана с репариране на всички вредни последици от непозволеното увреждане в коткретния случай е обусловен от преценката за степента на съпричиняване на вредоностия резултат от страна на пострадалия Г. К. К.. Тази преценка има отношение към обосноваността на обжалваното решение/чл.281 т.3 ГПК/, а не към селективните критерии, определени в чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ето защо настоящия състав не намира противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВС, обективирана в ППВС №4/1975г., обстоятелство което сочи на липса на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1ГПК.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 27.01.10г. по г.д.№357/09г. на СГС,ІV-Гс-в, в частта с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен иска за разликата над 7000 лв. до пълния му размер от 10000 лв., както и в частта за присъдените разноски с оглед разпоредбата на чл.248 ал.3 ГПК
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 27.01.10г. по г.д.№357/09г. на СГС,ІV-Гс-в, в частта с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен иска за разликата над 7000 лв. до пълния му размер от 10000 лв., както и в частта за присъдените разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: