Определение по т.д. №829/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 765
гр. София, 08.12.2010 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №829/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Е. –с. С., обл. С. срещу решение №5 от 15.06.2010 г.на Силистренски окръжен съд по в.т.д. №61/2010 г., с което е потвърдено решение №68/16.02.2010 г. на РС-С. постановено по гр.д.№1868/09 по описа на съда, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен искът на касатора срещу Ж. Й. Ж. ЕГН: xxxxxxxxxx като Е. Ж. за сумата представляваща разликата между 938,80 лева и пълнопредявения размер от 4 694 лева-дължима наемна цена за периода м.април-м.август 2009 г., както и искът за заплащане на консумативи за м. април, юни и юли 2009 г. в размер на 17,31 лева. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на така предявените искове.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище, че същата не следва да се допуска до касация, а по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес по иска за присъждане на наемната цена е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което приема, че предявеният от ищеца в качеството му на наемодател иск за заплащане на наемната цена по договор за наем между страните е неоснователен въззивният съд се е позовал на липсата на доказано налично наемно правоотношение между страните. До този извод съдът е стигнал въз основа на надлежно събраните доказателства по делото , че подписите под представения наемен договор от 14.07.2008 г., анекса към него и приемо-предавателен протокол не са положени от ответника Ж. Ж. като ЕТ , посочен в тях като наемател , а от друго лице. По отношение на приетото като доказателство платежно нареждане от 01.06.2009 г. за интернет банкиране, с което от сметката на ответника е преведена към сметката на ищеца „Е. сума от 938 лева, и в което платежно изрично е посочен и номерът на фактурата, по която се прави преводът, съдебният състав е изложил мотиви, че няма данни така извършеното плащане от ответника на ищеца да е по процесното наемно отношение, поради което и няма как да се приложи разпоредбата на чл.301 от ТЗ и да се приеме, че ответникът в качеството му на търговец е узнал за наличното наемно правоотношение и не се е противопоставил, а напротив:частично е изпълнил задължението си по него, с оглед на което и е обвързан от същото.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за изхода на спора, относно приложението на чл.301 от ТЗ, в случаите, когато длъжникът по наемен договор сключен между търговци в това им качество е заплатил частично дължимия наем, макар че не е подписал самия договор като наемател.
Твърди, че в обжалваното решение този въпрос е решен в противоречие с посочената казуална практика на ВКС – т.е. налице е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат под най-малко една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, въз основа на които които решаващият състав на въззивния съд е формирал правните си изводи по конкретния правен спор. Следователно по отношение на така поставения правен въпрос е налице съотносимост към предмета на спора, тъй като съдът е изградил крайните си изводи от значение за изхода на спора въз основа на него. От съдържанието на приложените към изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдебни решения на ВКС: Р. № 44/31.03.2009 по т.д. №447/20083 , Р № 46 / 27.03.2009 по т.д. № 454/2008, постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1, т.1 от ГПК , както и от останалите посочени от касатора представляващи незъдължителна казуална практика от категорията на чл.280 ал.1, т.2 се вижда, че е налице противоречие в отговорите на тези въпроси, които се дават в решението, чието допускане до касация се иска и посочената съдебна практика.
По изложените съображения налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК на обжалваното решение в тази част.
По отношение касационно обжалване на въззивно решение №5 от 15.06.2010 г.на Силистренски окръжен съд по в.т.д. №61/2010 г. в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на консумативи за м. април, юни и юли в размер на 17,31 лева, същото не подлежи на касация в тази част, с оглед обстоятелството, че обжалваният интерес е под 1000 лева и съгласно чл.280 ал.2 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №5 от 15.06.2010 г.на Силистренски окръжен съд по в.т.д. №61/2010 г., В ЧАСТТА, в която е потвърдено решение №68/16.02.2010 г. на РС-С. постановено по гр.д.№1868/09 по описа на съда, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен искът на „Е. –с. С., обл. С. срещу Ж. Й. Ж. ЕГН: xxxxxxxxxx като Е. Ж. за сумата представляваща разликата между 938,80 лева и пълнопредявения размер от 4 694 лева-дължима наемна цена за периода м.април-м.август 2009 г..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №5 от 15.06.2010 г.на Силистренски окръжен съд по в.т.д. №61/2010 г. в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на консумативи за м. април, юни и юли в размер на 17,31 лева.
УКАЗВА на касатора „Е. –с. С., обл. С. да внесе по сметка на ВКС на основание чл.18 ал.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата сумата от 75,12 лева в едноседмичен срок.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.