Определение по т.д. №802/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 761
гр. София,08.12.2010 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №802/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „И. К. А.- гр.Б. срещу решение №31от 29.04.2010 г.на Бургаски окръжен съд по гр.д. №188/2010 г., с което е отменено решение №1737/07.01.2010 г. на РС-Бургас постановено по гр.д.№5839/09 по описа на съда и вместо него е постановил друго, с което уважил иска на М. А. Ф. срещу касатора за сумата от 1810 евро-неустойка за забава изпълнението на задължения на ответника по договор между страните от 06.11.2007 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане и е присъдил разноски в полза на ищцата.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на така предявените искове.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което приема, че предявеният иск е основателен , съдът приема, че между страните по делото е налице на 06.11.07 г. договор по силата на който „И. К. А. се задължава да построи до 31.05.2008 г. договорения обект до степен на завършване : издаден акт обр. 15 и да прехвърли правото на собственост върху него на купувача-ищец срещу заплащане на договорената цена от страна на последния. Актът обр.15 е издаден на 11.12.2008 г., поради което е налице забава от страна на изпълнителя и се дължи неустойката уговорена в чл.18 от договора вразмер на 0,1 на сто от продажната цена, но не повече от 4 на сто от същата. Уговорката за забава влиза в действие при забава повече от два месеца от уговорения срок или от 31.07.2008 г.. Договорът обвързва продавача по него, т.е. ответника, в хипотезата на чл.301 от ТЗ: последният е получил плащане на 03.09.2008 г. на цената по договора, съгласно приложената разписка за това издадена и подписана от управителя на дружеството ответник, в която изрично е посочен и описан и самият договор, по който става плащането. От това действие става ясно, че ответникът е узнал за наличието на договорното правоотношение и не се е противопоставил, а обратното приел е изпълнение по него и следователно е обвързан от поетите с него задължения.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а навежда оплаквания за необоснованост на горните изводи на решаващия съд в обжалваното решение.
Твърди, че обжалваното решение подлежи на допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 и т.2 от ГПК, без да посочи конкретни съдебни решения.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК, а е навел оплаквания за необоснованост. Тези оплаквания , обаче , могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №31от 29.04.2010 г.на Бургаски окръжен съд по гр.д. №188/2010 г.. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.