3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 49
С., 01.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия в закрито заседание на 21 януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
М. СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 688-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т., действащ като ЕТ”Х.-М.Т.”-г.П. срещу въззивното решение от 22.03.10г. по в.г.д.№846/09г. на АС-г.П., в частта му относно уважените искове по чл.327 ал.1 ТЗ за фактури №2941/24.07.06г. и №2914/21.12.05г., както и в частта за уважените в обективно кумулативно съединение искове по чл.86 ал.1 ЗЗД.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си в касационната жалба съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвидените в чл.280 ал.1т.2 и т.3 ГПК основания.
В тази връзка касаторът развива съображения, че въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е игнорирал представеното по делото споразумение между страните от 22.06.06 год. в което страните са заявили, че са уредили изцяло финансовите отношения помежду си.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл. ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма]-г.П. поддържа, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като касатора не е обосновал основанията за допускане, предвидени в чл.280 ГПК.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
По сега действащия ГПК-2007г. касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки, а именно произнасяне от въззивният съд по материално правен и/или процесуално правен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В разглеждания случай касаторът в касационната жалба е развил оплаквания за неправилност на решението, които имат отношение и следва да се преценяват едва във фазата на допуснато касационно обжалване-арг.чл.281 т.3 ГПК.
Във фазата по допускане касаторът не е формулирал какъвто и да е въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и чието разрешаване по различен начин би обусловило различно решение по спора.
Твърдяното от касатора игнориране на процесния споразумителен протокол между страните от 22.06.06 год. в който страните са заявили, че са уредили изцяло финансовите отношения помежду си следва да се преценява като частен свидетелстващ документ наред с всички останали доказателства по делото, в т.ч. и приетите по делото две ССЕ. От последните изрично се установява обстоятелството, че в счетоводствата и на двете страни по делото няма отразени плащания по процесните стокови фактури №2941/24.07.06г. и №2914/21.12.05г. Доказателства за такива плащания не е представил и ответника по иска-касатор в настоящето производство ЕТ”Х.-М.Т.”-г.П.. Плащането по тези фактури от страна на ответника по иска е факт, който е подлежал на доказване и има отношение към обосноваността на обжалваното въззивно решение, но в никакъв случай не би могъл да се квалифицира като материално правен или процесуално правен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Ето защо сочените от касатора съдебни решения не обосновават наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай разпоредбите на чл.20а ал.1 ЗЗД и чл.180 ГПК, са ясни и по тях има постоянна и непротиворечива съдебна практика, обстоятелство което предпоставя липса на основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от въззивното решение от 22.03.10г. по в.г.д.№846/09г. на АС-г.П., в частта му относно уважените искове по чл.327 ал.1 ТЗ за фактури №2941/24.07.06г. и №2914/21.12.05г., както и в частта за уважените в обективно кумулативно съединение искове по чл.86 ал.1 ЗЗД.
На ответника по касационната жалба [фирма]-г.П. не следва да се присъждат съдебни разноски за настоящето производство, тъй като не са представени доказателства за направени такива./чл.78 ал.3 3 ГПК/.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 22.03.10г. по в.г.д.№846/09г. на АС-г.П., в частта му относно уважените искове по чл.327 ал.1 ТЗ за фактури №2941/24.07.06г. и №2914/21.12.05г., както и в частта за уважените в обективно кумулативно съединение искове по чл.86 ал.1 ЗЗД.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: