2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
С. ,29.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
т.дело № 192/2011 година.
Производство по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] [населено място], срещу определение № 1086 от 26.01.2011 г. по ч. гр. д. № 194/2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу разпореждане от 06.12.2010 г. по ч. гр. д. № 56006/2010 г. на Софийски районен съд, 77 състав, за отказ от издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу А. Н. И. за сумата 750 евро, претендирана като дължима по запис на заповед от 28.12.2007 г.
В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
В изложението по чл.274, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, констатира следното : Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима.
С изменението на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, извършено със ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., от касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела, а с разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Предмет на обжалване с частната касационна жалба е определение на въззивен съд, с което е потвърдено разпореждане на първоинстанционен съд за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за сумата 750 евро, равностойна на 1 466.87 лв. Частната касационна жалба е подадена на 21.02.2011 г. – след влизане в сила на ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., поради което по аргумент от § 25 от ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., обжалваемостта на атакуваното с нея определение следва да бъде преценявана съобразно разпоредбите на чл.280, ал.2 ГПК и чл.274, ал.4 ГПК в действащата след изменението от ДВ бр.100/21.12.2010 г. тяхна редакция. Предвид размера на претендираното със заявлението парично вземане, който не надхвърля установения в чл.280, ал.2 от ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела – 10 000 лв., постановеното от въззивния съд определение не подлежи на касационен контрол по силата на чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК (ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г.), а подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу определение № 1086 от 26.01.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 194/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: