2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 194
София, 11.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 524/2009 година
Производството е с правно основание чл. 274, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение от 23.03.2009 г. по ч.гр.д.№ 189/2009 г. на С. апелативен съд, с което оставена без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) за присъждане на направените от него разноски за възнаграждение на процесуалния му представител в размер на 1 000 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е постановено в нарушение на процесуалния закон и иска отмяната му като неправилно.
Ответникът по частната жалба Зоя Б. Д. не е изразил становище по основателността й по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. като взе предвид изложените оплаквания и данните по делото, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна и насочена против акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което и допустимостта на касационното обжалване не е обусловена от наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, приложими в хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение отказът да измени решението си в частта за разноските съдът аргументирал с липсата на доказателства за заплащане на договореното между молителя и процесуалния му представител адв. Е. К. адвокатско възнаграждение.
Определението е законосъобразно.
Константна е съдебната практика по въпроса, че условие за присъждане на адвокатско възнаграждение е представянето на доказателства – договор за правна помощ, съдържащ и разписка за плащането; изрична разписка; фактура; документ за банков превод за действителното му изплащане от страната на процесуалния й представител, а не само уговарянето му по размер. Това разбиране се основава на нормата на чл.64 ГПК (отм.), аналогична на тази на чл.78 от сега действащия ГПК, според която съдът се произнася по отговорността за разноските само когато такива реално са били направени по делото. Именно с тази практика се е съобразил съдът при постановяване на определението си по чл.192, ал.4 ГПК (отм.), което следва да се остави в сила поради отсъствието на наведените от частния жалбоподател отменителни основания.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.03.2009 г. по ч.гр.д.№ 189/2009 г. на С. апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: