2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 811
София, 29.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 521/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 290 от 09.03.2010 г. по гр.д.№ 2578/2009 г. на ОС-Варна, с което е оставено в сила решение № 3185 от 30.10.2009 г. по гр.д.№ 1965/2009 г. на РС-Варна – ХІХ състав. С потвърденото от въззивния съд решение е отхвърлен предявения от касатора срещу И. Т. П. иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане срещу ответника в размер на сумата 11 980.02 лв., съставляваща сбор от начислената стойност на потребена за изминал период ел.енергия, коригирана с коефициент за констатирано неточно отчитане на средството за търговско измерване.
В касационната жалба се поддържат доводи за наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за достъп на решението до касация, аргументирано с направения от въззивния съд в противоречие с решение от 27.05.2004 г. на ВКС по г.д.№ 707/2004 г. извод, че не му се дължи коригираната цена на доставената ел.енергия. Като второ основание се поддържа това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по съображения, че казусът по делото е от съществено значение за правилното прилагане и тълкуване на материалния закон и регламентирането на облигационните отношения по покупко-продажба на електроенергия като специфичен вид движима вещ. Изведен е материалноправният въпрос за възможността за извършване на колекция на сметка на ползвател на ел.енергия за минал период, което налагало правилното прилагане и тълкуване на договорните отношения между страните, произтичащи от Общите условия към договора за продажба на електроенергия.
Ответникът по касация И. Т. П. по реда на чл.287, ал.1 ГПК оспорва допустимосттта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 и 3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивния съд е приел, че приложими са разпоредбите на НППРЕМПП и Общите условия към договора за доставка на електроенергия, като ТД основало претенцията си на т.28 от същите. Счетено е, че неотчитането на ел.енергията не попада в изчерпателно изброените хипотези на т.28 от същите – неизмерване, неправилно или неточно измерване. Всички те според съда включват грешки в измерването, дължащи се на състоянието на самото техническо средство, но не и при изправност на същото, както е посочено в съставения констативен протокол, според който корекцията се налага поради грешка при фактуриране на консумираната ел.енергия, изразяваща се в неотчитане на спецификата на конкретното измервателно средство. Според съда липсва основание за извършване на корекции извън упоменатите в т.28 от ОУ случаи, в които е констатирано погрешно или непълно отчитане.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не сочи кой е конкретният материалноправен или процесуален въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в разрез с константната практика на ВКС или въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Значимостта на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка. Оплакванията, че съдът не е тълкувал правилно волята на страните, обективирана в процесния договор, не би могло да се счете като формулиране на въпрос, предвид задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК. Така поставеният въпрос намира отговор в законовите разпоредби, свързани с тълкуването на договорите – чл. 20 ЗЗД, но не означава излагане на водещото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, което от своя страна е свързано с разрешаването на въпрос, който е от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, той се включва в предмета на делото, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска, и обуславя правните изводи на съда.
Непосочването му от касатора е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, без да бъдат коментирани другите изисквания на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, които бланкетно са посочени в изложението.
Водим от изложеното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 290 от 09.03.2010 г. по гр.д.№ 2578/2009 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: