3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
С., 22.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.04.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 17 /2011 година
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на А. Д. Н. от [населено място] против определение на Софийски градски съд от 04.05.2010 год., по гр.д.№ 2501/2008 год., с което е оставено без уважение искането на настоящия частен жалбоподател за предоставяне на правна помощ- процесуално представителство по чл.21, т.3 ЗПП, във вр. с чл.23, ал.4 ЗПП.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му. Твърдението на жалбоподателя Н. е, че при осъществената по реда на чл.23, ал.4, във вр. с ал.2 ЗПП преценка решаващият съд не е взел предвид данъчната и декларация на за 2009 год., сочеща на реализиран доход от около 400 лв. месечно, който при задължението и за издръжка на две ненавършили пълнолетие деца се явява крайно недостатъчен по см. на ЗПП, за осигуряване на адвокатска защита, чрез самостоятелна заплащане на адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ, съгласно чл.95, ал.5 ГПК, на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение решаващият състав на Софийски градски съд, въз основа на обстоен анализ на представените с молбата за предоставяне на правна помощ, писмени доказателства е приел, че молителката Н. разполага с достатъчно имущество и доходи, позволяващи и самостоятелно осигуряване на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004 год. за процесуалното представителство по делото, поради което изградил краен правен извод за отсъствие на предпоставките на чл. 23, ал.4, във вр. с ал.2 ЗПП.
Определението е правилно.
Настоящият състав изцяло споделя и извода на въззивната инстанция за неоснователност на искането на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ.
Правилно е разбирането на решаващия съд, че доколкото по силата на законовото правило на чл.24, т.3, във вр. с чл.21, т.3 ЗПП от обсега на предоставяната на страните правна помощ под форманта на процесуално представителство изрично са изключени търговските дела, то следва да се счита, че по дефиниция търговците са платежоспособни.
Следователно обстоятелството, че А. Н. е регистрирана като ЕТ, само по себе си е достатъчно, за да се отрече липсата на притежавани от същата достатъчно средства за самостоятелно заплащане на адвокатско възнаграждение.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране за добро материално състояние на жалбоподателката, възпрепятстващо предоставянето на правна помощ, поради отсъствие на предпоставките на чл.23, ал.4 ЗПП, са притежаваните от последната собствено МПС и съсобствен апартамент.
Що се касае до въведения и пред настоящата инстанция довод за задължението на жалбоподателката да осигурява издръжка на двете си деца – малолетно и непълнолетно, то същият е бил подробно разгледан от СГС и следва да бъде споделен като основан на закона и доказателствения материал по делото изграденият в тази вр. извод, че доколкото задължение за издръжка е вменено от законодателя и на другия родител на децата, то соченото обстоятелство само по себе си не може да обоснове различен правен резултат по делото.
Следователно, съобразена изричната разпоредба на чл.23, ал.4 ЗПП, че правна помощ се предоставя само при условие, че страната, поради обективната липса на средства не може да си осигури заплащане на адвокатско възнаграждение, то несъмнено е, че при наличие на достатъчно имущество, каквото жалбоподателката, според представените по делото доказателства, притежава и отсъствие на данни за продължаване срок на инвалидизацията и, подадената молба за правна помощ се явява неоснователна.
С частната жалба не са представени доказателства, удостоверяващи различно от приетото от СГС и посочено по-горе материално и семейно положение на Н., поради което и на осн. чл.278, ал.1 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски градски съд от 04. 05.2010 год., по гр.д.№ 2501/2008 год., с което е оставено без уважение искането на А. Д. Н., от [населено място], в качеството и на жалбоподател във въззивното производство по делото, за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: