4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 834
София, 30.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.11.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 20 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗК [фирма], [населено място] против въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І-84 от 12.10. 2010 год., постановено по в.гр.д.№ 950/2010 год., с което е потвърдено решението на Бургаския районен съд № ХІІ-336 от 23.03.2010 год., по гр.д.№ 1365/2009 год. и при участието на третото лице- помагач ЗД [фирма] е отхвърлен, като неоснователен, предявения от касатора, в качеството му на ищец срещу Апостол К. Д. от [населено място] установителен иск за сумата 3530.68 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на собственика на л.а.”Пежо – 406” с ДК№ СО 45-64 СВ, за причинени му от виновно предизвикано от ответника на 26.06.2005 год. ПТП в [населено място], за което вземане, ведно със законната лихва, начиная от 10.12.2008 год. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по ч. гр. д. № 5365/2008 год. на Бургаския районен съд .
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му и уважаване на предявения иск.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280,ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърдението на касатора е, че въззивният съд е постановил обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, като израз на която са посочени: определение № 136 от 08.12.2008 год., по т.д.№ 658/2008 год. на ВКС,ТК и решение на ВКС, ТК № 279/ 29.05.2007 год.,”, за които жалбоподателят поддържа, че са постановени по сходни с разглеждания проблем”, касаещ доказателствената сила на неоспорения по предвидения за това ред констативен протокол за ПТП и приложението на чл.179, ал.2 ЗДвП.
Същевременно, обстоятелството, че в случая е налице и „неправилно възприето от въззивния съд становище относно точното прилагане на закона”, според изложеното, обуславя приложението и на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за достъп до касационен контрол е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, позовавайки се на елементите от фактическия състав на чл.227 КЗ, от който произтича регресното право на застрахователя, заплатил дължимото обезщетение на увреденото лице да се суброгира в правата на последното до размера на заплатената сума срещу прекия причинител на вредата, ако са изпълнени особените предпоставки на закона, е приел, че в случая ищецът- застраховател не е доказал при условията на пълно и главно доказване виновният за настъпилото ПТП умишлено да е отказал или да се е отклонил от проверката за управляване на м.п.с. след употреба на алкохол по установения ред, поради което липсва основание за ангажиране на отговорността му по реда на чл.35, ал.1, т.2 от Наредба № 18.
Изложени са съображения, че доколкото умисълът, като форма на вина не се предполага, а между съдържанието на съставения констативен протокол за процесното ПТП и акта за установяване на административно наказание на виновния водач на м.п.с. съществува явно противоречие, което съставителите им, разпитани като свидетели, не могат да преодолеят, тъй като не са очевидци на нарушението, то доказано е само наличието на виновно осъществено от ответника, като водач на л.а.”Мазда” с рег. [рег.номер на МПС] непозволено увреждане, поради движение с несъобразена скорост и изгубване контрол над автомобила.
Следователно решаващите мотиви на въззивния съд позволяват да се приеме, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с доказателствената сила на съставения констативен протокол за ПТП- официален свидетелстващ документ, има обуславящо за крайния правен резултат по делото значение, поради което попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Неоснователно е позоваването на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Цитираните от касатора съдебни актове нямат задължителен за съдилищата характер, поради което обективно не биха могли да бъдат източник на твърдяното противоречие- арг. от т.2 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/19.02.2010 год..
Отделен в тази вр. остава въпросът, че поставеното по реда на чл.288 ГПК определение въобще не се включва и в практиката на съдилищата и по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а противоречието с крайния правен резултат в обжалвания съдебен акт и постановеното от ВКС ,ТК решение № 279/29.05.2007 год. е обусловено не от различно дадено от съдилищата разрешение на процесуалноправния въпрос, свързан с произтичащите от материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ, какъвто характер има констативния протокол за ПТП, разгледан като такъв и от БОС, правни последици, а от различните факти и доказателства по отделните дела, вкл. относно успешното или не оспорване на същия.
Що се касае до основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то по отношение на него въобще отсъства правна аргументация, която, съгласно разясненията в т.4 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/19.02.2010 год., не се изчерпва с бланкетното позоваване на законовия текст, доколкото точното прилагане на закона по вложение от законодателя във визирания селективен критерий смисъл сочи, че той цели отстраняване на противоречива съдебна практика или промяна на съществуваща непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитието на правото, като една от формите на точното прилагане на закона всякога е предизвикано от необходимостта чрез корективно тълкуване да бъде отстранено несъвършенство на закона- непълнота или неяснота на конкретна правна норма, респ. изоставяне на едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап, каквито данни нито има по делото, нито са навеждани от страната.
С оглед горното искането за допускане на касационно обжалване следва да се остави без уважение.
Ответникът не е претендирал деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което не му се присъждат такива.
Мотивиран от тези съображения и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І-84 от 12. 10. 2010 год., по в.гр. д. № 950/ 2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: