2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 631
С., 06.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 27 септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 111-2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. С. от г.П. срещу въззивното решение от 19.10.10г. по г.д.№ 192/08г. на ОС-г.П., с което е оставено в сила решение №1155/3.12.07г. по г.д.№1461/07г. на РС-г.П.. С последното са отхвърлени изцяло предявените в обективно кумулативно съединение искове от касатора за заплащане на възнаграждение, дължимо за м.Септември 2006г. в размер на 4000 лв. в качеството му на изп.директор на [фирма]-г.С., 580 лв., дължими като член на СД, както и дължими обезщетения по договора за управление на [фирма]-г.С. поради неговото прекратяване.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280ал.1т.2 ГПК основание.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №25/17.03.10г. по т.д.№211/09г. на ВКС-ТК по следния материалноправния въпрос:
-длъжен ли е гражданския съд да се съобрази с осъдителна или оправдателна присъда, когато обвързващата сила на последната предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираното в касационната жалба основание за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да отхвърли така предявените в обективно кумулативно съединение искове въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че в конкретния случай направеното по делото съдебно възражение за прихващане е основателно, обстоятелство обуславящо неоснователност на така предявените в обективно съединение искове.
По делото е изслушана и приета СИЕ, неоспорена от страните чиито фактически констатации сочат, че ищецът по делото-касатор в настоящето производство дължи на [фирма]-г.С. сумата 10629 лв. В този смисъл е и влязлото в сила решение по в.г.д.№290/08 на Пл.АС. По делото е установено, че това задължение не е било погасено и с него съответно е направено възражение за прихващане на исковата сума, възлизаща общо на 6656.31лв.
Този извод не се променя и от приложената по делото оправдателна присъда по н.о.х.д.№2685/08г. на РС-г.П., която според чл.222 ГПК/отм./, съответно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновност. В конкретния случай гражданскоправните последици на деянието, предмет на присъдата и на настоящето дело не са тъждествени, а досежно преценката на основателността на направеното възражение за прихващане от ответника по делото [фирма]-г.С. противоправността на деянието и виновността на дееца са ирелевантни.
Приложеното към касационната жалба решение №25/17.03.10г. по т.д.№211/09г. на ВКС-ТК има отношение единствено към въпроса за обвързващата сила на присъдата по отношение на вината на делинквента по чл.45 ЗЗД, въпрос който е неотносим към настоящия спор между страните.
Изложеното налага извода, че в конкретния случай не е налице основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 19.10.10г. по г.д.№ 192/08г. на ОС-г.П., с което е оставено в сила решение №1155/3.12.07г. по г.д.№1461/07г. на РС-г.П..
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 19.10.10г. по г.д.№ 192/08г. на ОС-г.П., с което е оставено в сила решение №1155/3.12.07г. по г.д.№1461/07г. на РС-г.П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: