3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 724
С., 10.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 14 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 198-2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Т. от г.П. срещу въззивното решение от 1.12.10 г. по в.г.д.№ 626/10г. на АС-г.П.,с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 12.04.10г. по г.д.№126/09г. на ОС-г.Х.. С последното са отхвърлени предявените от касатора в обективно съединение иск по чл.94 ЗАПСП за заплащане на сумата 30000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и иск по чл.95ал.1т.2 ЗАПСП за преустановяване незаконното използване чрез възпроизвеждане, предлагане и продажба на авторските модели “Плазма”, “Вълна”, “М.”, “Р.”, “М.”, “Шевица”, “Листа”, “Изток”, “Тарикат”, “Лято” и “Преливка”.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280 ал.1 т.3 основание.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по следните обуславящи изхода на делото въпроси:
-следва ли да се приеме, че са налице предпоставките на чл.41 ЗАПСП когато процесните произведения са създадени от автора преди възникване на валидно трудово правоотношение между него и работодателя и не са били възложени от него
-налице ли е право на ползване на процесните произведения от ответника по иска [фирма]-г.Х. без последния да е носител на авторски права, съответно без наличие на лицензионен договор
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл.ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе/вж.ТР №1/19.02.10г./, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
Спорът по делото се концентрира по това дали ответникът по иска неправомерно е заимствал “художествената концепция, оформлението и дизайна” на произведенията на ищцата С. Д. Т..
По този въпрос съдебната практика е постоянна в смисъл, че използването на методики, теми, идеи, концепции, на сходни фонове и цветови акценти не е нарушение на ЗАПСП-в този смисъл вж.решение от 11.04007г. по т.д. № 1118/06г. на ВКС-ТК.
Съгласно пар.2 т.3 ДР на ЗАПСП възпроизвеждане на произведение е прякото или непряко размножаване на един или повече екземпляри на произведението или на част от него по какъвто и да е начин. В настоящия случай това е практически невъзможно, тъй като всеки предмет се изработва от различен художник, който влага своето собствено виждане и умения при изписване на орнаментите върху изделието. Нещо повече, липсва идентитет между процесните модели на ищцата и тези, произвеждани от ответника по иска [фирма]-г.Х., в който смисъл е приетото по делото заключение на в.л. К. О.-приложен график.
Предвид горното поставените от касатора обуславящи изхода на делото въпроси, а именно следва ли да се приеме, че са налице предпоставките на чл.41 ЗАПСП когато процесните произведения са създадени от автора преди възникване на валидно трудово правоотношение между него и работодателя и не са били възложени от него, както и налице ли е право на ползване на процесните произведения от ответника по иска [фирма]-г.Х. без последния да е носител на авторски права, съответно без наличие на лицензионен договор имат отношение единствено към отменителните основания по чл.281т.3 ГПК, но не и към основанията за допускане, предвидени в чл.280 ал.1т.1-3 ГПК.
Изложеното налага извода, че не са налице предпоставките, предвидени в новелата на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 1.12.10 г. по в.г.д.№626/10г. на АС-г.П., с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 12.04.10г.,по г.д.№126/09г. на ОС-г.Х..
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 1.12.10 г. по в.г.д.№626/10г. на АС-г.П., с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 12.04.10г.,по г.д.№126/09г. на ОС-г.Х..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: