4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 24.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 541/2009 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ЕТ Ж. П. Р. с фирма „В. – Ж. Р.” срещу въззивно Определение № 597 от 10.04.2009 г. по ч.гр.д. № 288/2009 г. на П. окръжен съд. С обжалваното въззивно определение е оставено в сила Определение № 46 от 09.0.2009 . по гр.д. № 63/2007 г. на П. районен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от жалбоподателката против [фирма] отрицателен установителен иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК (отм.), съденинен с искане по чл.431, ал.2 ГПК (отм.).
В касационната частна жалба се поддържа, че така постановеното определение на въззивния съд е незаконосъобразно, поради което се иска отмяната му, както и на оставеното с него в сила първоинстанционно определение, и връщане на делото на П. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на исковата претенция по същество.
Като основание за допускане на касацията се поддържа, че атакуваният съдебен акт обективира произнасяне по съществения процесуалноправен въпрос за наличие на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост върху имот, придобит от ответника на основание 14 и чл.15 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала във вр. с чл. чл.55-62 и чл.66 ППЗДС и за прогласяване нищожността на сключения на посоченото основание договор, който въпрос според жалбоподателя е решен в противоречие с практиката на ВС и на ВКС, в подкрепа на което становище се цитират постановени от тях съдебни актове.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] ввъзразява срещу допустимостта на касационното обжалване по съображения, че даденото от въззивния съд разрешение на поставения от жалбоподателя въпрос съответства на изразеното в Решение № 240/1970 г. на ВС, І г.о. становище, според което искът по чл.97 ГПК (отм.) е допустим само когато с установителното решение ще се постигне целения резултат и не ще се наложи да се води след това друг иск за неговото постигане. Моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение и за присъждане на разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК. Независимо от процесуалната й редовност не са налице предвидените в процесуалния закон специални основания за достъп до касационно обжалване по следните съображения:
Производството по делото е образувано по искова молба на ЕТ Ж. П. Р. с фирма „В. – Ж. Р.”, в която е поддържано искане да се признае за установено по отношение на [фирма], че последният не е собственик на описаните в нея недвижими имоти поради нищожност на сключения на основание чл.14 и чл.15 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала във вр. с чл. чл.55-62 и чл.66 ППЗДС договор от 18.01.2007 г., обоснована с неизпълнение на задължението на приобретателя му да заплати в 5 дневен срок от решението цената на придобитите от него имоти. Правният интерес от воденето на иска е изведен от факта, че ищцата е класирана на второ място на проведения таен търг и при евентуалното му уважаване по силата на чл.65, ал.2 и 3 от посочения правилник ще бъде определена за купувач на процесните имоти. В изпълнение указанията на съда за отстраняване нередовността на иковата молба, дадени от въззивния съд с определение по ч.гр.д.№ 648/2008 г., ищцата въвела като предмет на делото и искане да се прогласи нищожността на договора от 18.01.2007 г.
За да остави в сила първоинстанционното определение, с което производството по така предявените искове е прекратено като недопустимо, въззивният съд приел, че ищцата не е страна по сделката, чиято нищожност иска да бъде обявена, нито твърди, че е титуляр на отричането с втория от исковете право на собственост. В качеството си на трето лице по сделката и на субект, претендиращ не самото вещно право, а това да го закупи на основание чл.65, ал.3 ППЗСД, целеният от нея резултат според съда би бил постигнат единствено чрез реализиране на това право по административен ред и едва ако това искане бъде уважено, за нея ще възникне правен интерес да иска обявяване нищожността на сключения вече договор с лицето, за което се твърди, че не е изпълнило в срок задължението си да заплати в срок продажната цена.
Върховният касационен съд намира за неоснователно поддържаното от жалбоподателката твърдение, според което определението на въззивния съд обективира произнасяне по посочения в частната жалба съществен процесуалноправен въпрос относно правния интерес от предявяване на иск по чл.26 ЗЗД от трето на сделката лице в противоречие с цитираната от нея практика на ВКС – основание за допускане на касацията по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение по него изцяло е съобразено със становището, застъпено с приложеното от жалбоподателката Определение № 466 от 17.10.2008 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1459/2008 г., V г.о., според което за да е налице правен интерес от воденето на отрицателен установителен иск за собственост, ищецът следва да бъде носител на някакви права върху спорната вещ, които се засягат от неоснователно претендираното от ответника право на собственост върху същата вещ. Решение № 1623 от 10.03.1994 г. по гр.д.№ 186/1993 г. на ВС, ІV г.о., на което жалбоподателката се позовава в изложението си и което третира въпроса за правомощието на гражданския съд да се произнесе по законосъобразността на административния акт, касаещ валиднотта на сделката е неотносимо към спора, доколкото цената по нея е елемент от същата, но не и неизпълението на задължението за заплащането й, каквото е основанието на предявения иск по чл.26 ЗЗД.
В обобщение, не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 597 от 10.04.2009 г. по ч.гр.д. № 288/2009 г. на П. окръжен съд.
ОСЪЖДА ЕТ Ж. П. Р. с фирма „В. – Ж. Р.” да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 1 000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: