3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
С., 26.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.04.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 595 /2010 година
Производството е по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ЕТ Т. И. П., упражняващ търговска дейност под фирма „Т. П.” [населено място] против въззивното определение на Русенския окръжен съд № 299 / 04.05.2010 год., по в.ч.т.д.№ 139/2010год., с което произнасяйки се по реда на чл.419, ал.1 ГПК, във вр. с чл.418 ГПК по частната жалба на настоящия жалбоподател, въззивният съд е потвърдил разпореждане на Русенския районен съд от 29.10.2009 год., по ч.гр.д.№ 6445/2009 год. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на заявителя [фирма], гр.С..
Частният жалбоподател въвежда доводи за необоснованост и процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради което се иска отмяната му.Твърдението му е, че вземането на заявителя не е основано на чл.417, т.2 ГПК, тъй като не е страна по договор за банков кредит, а в хипотезата на чл.417, т.3 ГПК се изисква нотариална заверка на сключения договор, какъвто по делото не е приложен.
Ответната по частната жалба страна е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК, в който поддържа становище за неоснователността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното:
Определението на Русенския окръжен съд, постановено по реда на чл.419 ГПК, във вр. с чл.418, ал.2 ГПК не е от категорията съдебни актове, за които законодателят е предвидил последващ инстанционен контрол пред ВКС.
Същото няма преграждащ за развитието на заповедното производство ефект, поради което не е прекратително и не попада в хипотезата на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Обстоятелството, че с него, както последователно поддържа в практиката си ВКС, не се дава разрешение и по същество на самото заповедно производство, тъй като то касае изпълнението на вече присъденото именно в това производство вземане, изключва и определянето му като съдебен акт от вида на посочените в т.2 на чл.274, ал.3 ГПК.
Следователно, при липсата на създаден от законодателя процесуален ред за обжалване, поради изчерпателния характер на подлежащите на касационно обжалване въззивни определения, към които процесното не може да бъде отнесено, настоящият частен жалбоподател не разполага и с потестативно процесуално правомощие на частна касационна жалба.
Като необжалваемо определението на Русенския окръжен съд е влязло в сила от датата на обявяването му по предвидения в ГПК ред и доколкото посочената от въззивния съд в диспозитива му негова обжалваемост не е въведена от закона, като основание за касация, то тя не може да обоснове висящност на касационното производство, поради което е и ирелевантна за последното.
Само за прецизност на изложението следва да се посочи, че валидността на солидарното задължаване на частния жалбоподател и съществуването на удостовереното в процесния договор за банков ипотечен кредит на физическо лице, вземане на кредитора могат да бъда на обсъждане, но единствено в исково производство по чл.422 ГПК, каквото не е разглежданото, т.е. при предприет от длъжника друг правен способ за защита, предвиден в процесуалния закон.
Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител и с израза „да оставите в сила постановеното от Р. определение с всички законни последици”, явно, на осн. чл.78, ал.3 ГПК претендира деловодните разноски за настоящето производство.
Липсата на доказателства по делото за тяхното реално извършване от страната, обаче, изключва основателността на направеното искане.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен акт на ВКС, който има единствено констатиращо необжалваемостта на въззивното определение значение не подлежи на обжалване- арг. от чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК.
Мотивиран от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частната жалба на ЕТ Т. И. П., упражняващ търговска дейност под фирма „Т. П.” [населено място] против въззивното определение на Русенския окръжен съд № 299 / 04.05.2010 год., по в. ч. т. д. № 139/2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: