О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
София, 12.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 137/2010 година
Производство чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 8699 от 05.08.2010 г. по в. гр. т. д. № 5577/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане от 12.12.2008 г. по ч. гр. д. № 14863/2008 г. на Софийски районен съд, 51 състав, с което е обезсилена издадената по негово заявление заповед за изпълнение на парично задължение № 405/02.06.2008 г. С обжалваното определение въззивната инстанция възприела изводите на районния съд, че са налице предпоставките по чл. 415, ал. 2 ГПК за обезсилване на заповедта за изпълнение, тъй като в едномесечния срок, изтекъл на 05.12.2008 г. заявителят не е представил доказателства, че е предявил иска с правно основание чл. 422 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличието на всички основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Навеждат довода, че в нарушение на процесуалните правила съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение въпреки представената от него молба по чл.415, ал.1 ГПК, с която уведомил първоинстанционния съд за депозираната от него искова молба в законоустановения срок. Допустимостта на касационното обжалване е обоснована с приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос относим ли се срокът по чл.415, ал.1 ГПКи към задължението за представяне на доказателства за предявяване на иска по чл.422 ГПК и съставлява ли неизпълнението му основание за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
Ответникът по частната жалба Л. Г. Р.-В. не е изразила становище по допустимостта на касационното обжалване.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащо на касационен контрол определение и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима предвид препращането на чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определенията на въззивните съдилища, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Задължителна предпоставка за допустимостта му е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по обуславящ изводите на съда материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК изисквания.
С оглед изложените от частния жалбоподател основания и данните по делото настоящият състав приема, че в случая касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е недопустимо. Действително с атакуваното определение е решен въпрос, който може да бъде определен като съществен процесуален по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като именно неговото решаване е обусловило изхода на конкретния правен спор.
Значението на поставения процесуален въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК се определя от необходимостта от произнасяне от ВКС при липса на практика по разглеждания съществен правен въпрос и ако това би допринесло за развитието на правната наука, съставлява нов принос в прилагането на закона, в тълкуването му, най-вече при непълнота или неяснота в правната уредба. Точното прилагане на закона задължително следва да е обвързано и от значението на поставения въпрос за развитие на правото.
По въведения процесуален въпрос съществува непротиворечива практика на ВКС – Определение № 247 от 18.05.2009 г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 124 от 27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на ВКС, ТК, I т.о.; Определение № 691 от 13.11.2009 г. по ч. т. д. № 636/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и Определение № 490 от 21.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 254/2010 г., ТК, I т. о. В цитираните актове е прието, че е безусловно задължението на заявителя да представи доказателства, че е предявил иска си за установяване на вземането си. Единствено фактът на предявяване на исковата молба не е достатъчен за спазване изискванията на чл. 415, ал. 2 ГПК. Следователно евентуално възникналата неяснота на правната норма е преодоляна.
Обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с даденото от ВКС тълкуване, поради което настоящият състав приема, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8699 от 05.08.2010 г. по в. ч. гр. д. № 5577/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: