3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
С., 30.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.04.2011година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 756 /2010 година
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Я. Б. В. от [населено място] против определение на тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС № 104 от 26.07.2010 год., по т.д.№ 172 / 2010 год., с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявените искове за отмяна на постановеното арбитражно решение от 27.01.2010 год. по арб.д.№ 10/2010 год. на АС при Български футболен съюз.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуалните правила, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на първия тричленен състав на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения от настоящия частен жалбоподател иск по чл.47, т.2, т.3 и т.5 ЗМТА.
Основаният въведен от жалбоподателя довод е, че доколкото трудовите и състезателни права, макар и различни по своята правна природа, в случая не могат да бъдат механично разделени, тъй като фактическият състав от който възниква състезателното право включва както трудов договор, така и акт на картотекиране в Б., съставът на І-во т.о. на ВКС е следвало да се произнесе категорично и то по същество, дали АС фактически е разрешил трудовоправен спор, който не му е бил подведомствен.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното определение, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК и данните по делото, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
За да постанови обжалваното определение тричленният състав на І-во т.о. на ВКС е приел, че състезателните права на футболиста –професионалист не са елемент от трудовото му правоотношение с клуба, поради което по силата на чл. 19, т.10 от Закона за физическото възпитание и спорта, в редакцията на разпоредбата, обнародвана в ДВ бр.50/2010 год. и чл.4 от Устава на АС при Б. е в изключителна компетентност на АС при Б. да се произнесе само и единствено по тяхната запазване или прекратяване, като отрече компетентността си по отношение на произтичащите от сключения трудов договор конкретни права на последния.
Същевременно, доколкото тези състезателни права на футболиста – професионалист, поради неимуществения си характер не попадат в обхвата на правата по чл.1, ал.2 от ЗМТА и по силата на § 3, ал.1 от ПЗРЗМТА са изключени и за вътрешния арбитраж, то според съжденията на предходния тричленен състав на ВКС, решенията на АС при Б. във вр. с разрешаване на възникналите спорове по същите, не подлежат и на осъществявания по реда на чл.47 ЗМТА от страна на ВКС съдебен контрол, поради което предявените по този ред искови претенции от страна на частния жалбоподател, като ищец, са недопустими.
Определението е правилно.
С разпоредбата на чл.19 от Закона за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/, държавата е предоставила на спортните организации, какъвто е и Б., правото да регламентират и осъществяват спортно правосъдие и спортно – технически арбитраж. По силата на чл.73 от Устава на Б. споровете между ФК-членове на Съюза и футболистите, които не са включени в изключителната компетентност на Дисциплинарната и Апелативната комисии, на Лицензионната комисия и Апелативната комисия по лицензирането се разглеждат и решават от Арбитражния съд при Б.. Следователно с факта на възникване на членствено правоотношение между ответния спортен клуб и Б., както и придобиване статут на професионален футболист в този клуб от страна на ищеца, е налице заявено от страните съгласие да подчинят волята си на приетия от Б. регламент за спортно правосъдие, поради което именно същият е правно важим в отношенията помежду им – арг. от чл.74 от Устава.
Явно е, че в случая се касае до създаването на един предвиден от законодателя специфичен доброволен футболен арбитраж, съчетал в себе си и функцията на помирител, който с оглед предмета на спора и функцията, която изпълнява е различен от арбитража за частноправни граждански имуществени спорове по см. на чл.4 ЗМТА, във вр. с чл.1 ЗМТА и чл.19, ал.1 ГПК и обхваща само спорове с неимуществен характер между лица, намиращи се в членствено правоотношение с Б..
Следователно, доколкото предмета на разрешения от АС при Б. спор не попада в обсега на чл.1 ЗМТА, то съдебният контрол върху постановеното по същия арбитражно решение, изчерпателно очертан с чл.47 ЗМТА е неприложим и като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения предходният тричленен състав на ВКС правилно е приложил процесуалния закон.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, във вр. с ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС определение № 104 от 26.07.2010 год., по т.д. № 172/2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: