3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 802
С., 17.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение,в закрито заседание на 06.10.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 686 /2011 година
Производството е по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на И. Н. Н. от [населено място] против определение на Софийски градски съд № 8286 от 03.06.2011 год., по ч.гр.д. № 5376/2011 год., с което е отхвърлено възражението му вх.№ 7188/14.04.2011 год. по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, № 407 от 05.08.2009 год., издадена от Софийски районен съд по ч. гр. дело 8165/2009 год. и е отказано спиране на изпълнението и.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвано определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, свързани с реда и начина на уведомяване на длъжника, поради което се иска отмяната му и уважаване на подаденото възражение. Частният жалбоподател поддържа, че при наличие на безспорни писмени доказателства, че за визирания в заповедта за изпълнение и изпълнителен лист период 21. 11.2008 год.-20.02.2009 год. не е бил собственик, нито владелец или държател на имота, находящ се на адреса, на който съобщението до него връчено по реда на чл.46 ГПК, изводът на въззивния съд за редовността на известяването е и необоснован.
Ответникът [фирма], гр. С. не е депозирал отговор – становище по частната жалба в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана в производството пред СГС страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Обжалваното определение не е от категорията съдебни актове, подлежащи на касационен контрол.
Същото е постановено в образуваното пред въззивния съд, по възражение на настоящия частен жалбоподател срещу заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 407/ 05.08. 2009 год. на Софийски районен съд и издаден въз основа на последната изпълнителен лист, производство по чл.423, ал.1 ГПК.
За да постанови крайния правен резултат по делото СГС е счел, че в случая не са налице предпоставките на закона, обуславящи приемане на възражението на основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК.
Изложени са съображения, че при липсата на категорични доказателства относно отразения постоянен адреса на длъжника към датата на връчване на съобщението за издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 16.08.2009 год. и изрично поето задължение от лицето Мария К., в качеството и на „леля” на адресата, именно на посочения в заявлението адрес, изискването на чл.46, ал.4, във вр. с ал.1 и ал.2 ГПК е спазено и известяването на длъжника е редовно.
Следователно така постановеният съдебен акт на СГС няма преграждащ по – нататъшното развитие на делото ефект и не попада в категорията, посочени в чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
От своя страна обстоятелството, че законодателят не е изрично предвидил обжалваемостта му, изключва и приложението на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Същевременно от изчерпателно въведените основания за оспорване вземането по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист от длъжника, свързани с нарушаване правото му на участие в заповедното производство, следва, че производството по чл.423, ал.1 ГПК има извънреден характер и сходно с производството по чл.303 ГПК, обуславя правен извод, че осъществяваната от въззивния съд проверка е извънинстанционна – само в рамките на конкретно възложени му от процесуалния закон правомощия, различни по обхват и правна същност от тези във въззивното производство.
Поради това и определението на въззивния съд, постановено по реда на чл.423 ГПК е окончателно.
Липсата на създаден от законодателя процесуален ред за последващ инстанционен контрол над съдебни актове на въззивния съд изключва и допустимостта на подадената от страната частна касационна жалба.
Обстоятелството, че според създадената от законодателя процесуална уредба на производството по чл.423 частният жалбоподател не разполага с потестативното процесуално право на частна касационна жалба в разглежданата хипотеза, изключва наличието на процесуална възможност неправилното указание на въззивния съд да го създава.
Доколкото настоящето определение има само констативно значение, то в случая разпоредбата на чл.274, ал.2, пр.2 ГПК не намира приложение.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на И. Н. Н. от [населено място] с вх.№ 64026/08.07.2011 год., подадена срещу определението на Софийски градски съд № 8286 от 03.06.2011 год., по ч.гр.д. № 5376/2011 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: