2
Р Е Ш Е Н И Е
N 16
С., 10.09.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар Л. Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
дело № 772/2009 г.
Производството е по чл.47, т.3 и т.5 ЗМТА във вр. с §3 от ПР на ЗИДЗМТА.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове от “К.” Е. срещу “П. плюс” ЕООД за отмяна на решение от 14.11.2008 г. по в.а.д.№ 240/2007 г. на АС при Б., с което е отхвърлен предявения от настоящия ищец иск срещу “П. плюс” ЕООД за сумата 85 487.58 лв., представляваща незаплатени суми по договор за наем от 01.09.2005 г., включваща наемна цена и консумативи за периода март-октомври 2006 г.
В исковата молба се поддържа, че арбитражното решение противоречи на установения в Република България обществен ред и подлежи на отмяна на основание чл. 47, т. 3, пр. 2 от ЗМТА. Наличието и на двете отменителни основания е аргументирано с произнасянето от решаващия орган по възражение срещу иска, каквото не е било релевирано. В тази връзка се поддържа, че по никакъв повод ответникът в хода на арбитражното дело не е противопоставял възражението, че отказът да му се разреши извършването на преустройство от негова страна е довело до невъзможност да ползва терасата по предназначение, а именно като тераса към ресторанта и по този начин да е била нарушена разпоредбата на чл.230, ал.1 ЗЗД. Повдигнато е било единствено възражението, че терасата не е била предавана и като е разгледано неповдигнато възражение е бил лишен от правото на защита, от правото да представи свое тълкуване на текста относно възможността за искане на преустройство на терасата, да тълкува неговата правна стойност и значение, както и че не е могъл да възрази, че отказът не води до невъзможност терасата да се ползва по предназначение, като осъществи пълно доказване в тази насока. По този начин Решаващият орган бил лишил едната от страните от гарантираното и от Конституцията равенство в процеса, като същевременно е излязъл извън предмета на спора, разглеждайки едно неповдигнато от ответника основание на твърдяното от него право да иска отбив от цената.
Ответникът “П. плюс” ЕООД не е заявил становище по иска.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:
Искът е процесуално допустим – предявен е от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА.
Разгледан по същество е неоснователен.
Производството пред АС на Б. е образувано по предявен от настоящия ищец иск срещу “П. плюс” ЕООД за сумата 85 497.58 лв., представляваща неплатени суми по договор от 01.09.2005 г., по който преотдал на ответника част от наетата от него офис-сграда, находяща се в гр.С., бел.”В.Левски” № 15 – 17, а именно помещение за ресторант и кухня, находящ се на партерен етаж и сутерен, както и прилежащата към него тераса.
В хода на процеса ответникът противопоставил възражение за неизпълнен договор, обосновано с твърдението, че терасата като част от отдадения под наем имот не му е била предадена.
С атакуваното решение е прието, че терасата като част от наетия имот не е била ползвана от ответника и като възможни причини за това са посочени 1./ че тя не му е била предадена от ищеца и 2./ че макар и да му е била предадена, ищецът не е дал дължимото съдействие, за да бъде ползвана терасата според уговореното в договора предназначение – като обслужваща ресторанта открита площ.
Въз основа на събраните доказателства и извършеното от решаващият състав тълкуване на клаузите от договора с атакуваното сега решение е прието, че настоящият ищец не е изпълнил задълженията си по договора, като неоснователно отказал на наемодателя да извърши съответното преустройство на част от наетите помещения, а именно споменатата тераса към наетия вътрешен обект и тя не е могла да се ползва от последния като тераса към ресторанта. Изложени са съображения, че ищецът е бил длъжен да даде исканото съгласие за извършване на преустройството на терасата, ако то е в интерес на ползването й по предназначение, особено след като възможността за такова преустройство е принципно допусната в договора. В заключение е прието, че независимо от проявната форма на поведение на ищеца, последното съставлява нарушение на задължението му да предаде в цялост наетия имот, респ. да го предаде в надлежно състояние или да съдейства на наемателя за привеждането му в състояние, отговарящо на уговореното ползване, което обусловило извода му за неоснователност на претенциите на ищеца.
С оглед на така установените по делото факти съдът намира следното по основателността на обективно предявените искове:
По иска за отмяна на решението на основание чл.47, т.3 ЗМТА:
Последователно в съдебната практика се застъпва становището, че противоречието на установения в Република България обществен ред като основание за отмяна на арбитражно решение по реда на чл. 47, т. 3, пр. 2 от ЗМТА следва да се схваща като накърняване на основните принципи на правопорядъка в Република България, които изразяват основни идеи и ценности в държавата и в обществото, като зачитането им е гаранция за нормалното и свободно функциониране на гражданското общество. Поради тяхната значимост за правопорядъка, тези принципи са закрепени с императивни, свръхповелителни, правни норми в Конституцията и в законите и се свързват с изискванията за законност, с равнопоставеността на гражданскоправните субекти, с правото на защита и равенството на страните в процеса, със състезателното начало и правото на справедлив процес и др. Когато с арбитражното решение е накърнен подобен основополагащ принцип, решението е несъвместимо с обществения ред и тази несъвместимост е регламентирана в чл. 47, т. 3 от ЗМТА като основание за отмяната му от Върховния касационен съд по реда на чл. 48 и сл. от ЗМТА.
Въведеното от ищеца оплакване за допуснато с арбитражното решение нарушение на обществения ред, чиято проявна форма е произнасянето от решаващия орган по възражение срещу иска, каквото не е било релевирано и с чиято основателност е аргументиран крайния му правен извод е неоснователно. С решението си съдът се произнася по съществуването на претендираното, респ. отричано материално право въз основа на събраните по делото доказателства. Доказателствената тежест в процеса следва от материалноправните норми, като се възлага върху страната, която твърди изгодни за себе си факти. В този смисъл ищецът следва да установи обстоятелства, от които извежда правото си независимо и въпреки отсъствието на становище на ответника по иска. В процесният случай ответникът по настоящето дело, участвало в същото процесуално качество и в арбитражното производство е релевирало възражение за неизпълнен договор, обосновано с твърдението, че част от наетата вещ не му е била предадена. Изложените от арбитражния съд съждения във връзка с тълкуването на нормата на чл.230, ал.2 ЗЗД, че независимо от различието във формата на неизпълнение, от правно гледище се касае до едно и също неизпълнение на главното задължение на наемодателя да предаде вещта в състояние, отговарящо на предназначението, за което е наета дава основание да се приеме, правните му изводи не са обосновани с конкретно релевираното от ответника материалноправно възражение срещу иска, а са изведени от приложимата правна норма, обхващаща всички проявни форми на неизпълнението на основното задължение на наемодателя.
Не е налице и поддържаното от ищеца основание по чл.47, т.5 ЗМТА. Насрещните права на ответника, с които той обосновава своите възражения срещу иска, каквото е и това за намаление на цената по наемния договор поради непредаване на част от наетата вещ, не са предмет на делото и силата на пресъдено нещо не се отнася до тях, след като те не са станали предмет на решението, какъвто е и разглеждания случай.
По изложените съображения предявените искове се преценяват като неоснователни следва да се отхвърлят като неоснователни.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “К.” Е. срещу “П. плюс” ЕООД искове за отмяна по реда на чл.47, т.3 и т.5 ЗМТА на решение от 14.11.2008 г. по в.а.д.№ 240/2007 г. на АС при Б..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.