3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
С., 21.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 20.05.2011година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 915/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], против въззивното решение на Софийски градски съд от 23.04.2010 год., постановено по гр.д.№ 2946/2007 год., с което, при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ е уважен предявения от О. Д. К. срещу касатора, като ответник, отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/ отм./ и при участието на третото лице- помагач [фирма] е признато за установено по отношение на последния, че ищецът не дължи сумата 1 496.39 лв., представляваща начислена му, но непотребена топлинна енергия за периода 01.05.2004 год. – 30.04.2005 год., като са му присъдени и направените по делото деловодни разноски, възлизаща на 251.92 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Позовавайки се на разясненията, дадени с т.1 и т.4 от ТР № 1/19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС относно значимия за изхода на делото правен въпрос, като основна главна предпоставка за достъп до касационен контрол и за вложеното от законодателя съдържание в понятието „точно прилагане на закона и развитие на правото”, касаторът е посочил, че в случая следва да бъде допуснато касационното обжалване, тъй като съгласно чл.2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и решат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по допускане на касационното обжалване, излагайки съображения за липсата на конкретно формулиран от касатора въпрос на материалното и/или процесуално право, който да попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, така и на аргументация на визирания селективен критерий, която не се изчерпва с възпроизвеждане мотивите на цитираното ТР на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу въззивен съдебен акт, който не попада в изключенията по чл.280, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
Съгласно създадената с действащия ГПК уредба на касационното производство, осъществяваният от ВКС касационен контрол е факултативен и се предпоставя от наличие на разрешен от въззивния съд конкретен материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, който обусловил решаващите правни изводи, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, се явява значим за крайния правен резултат по делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Според приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС в тежест на касатора е да обоснове достъпа до касационен контрол, като формулира изрично този специфичен за разгледания правен спор въпрос на материалното и/или процесуално право въпрос, попадащ в обсега на чл.280, ал.1 ГПК и аргументира съответния селективен критерий на който се позовава.
Следователно обстоятелството, че в настоящето производство жалбоподателят въобще не е поставил нито конкретен правен въпрос, който да е значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК за крайния правен резултат по предявения отрицателен установителен иск, нито е мотивирал визираното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, само по себе си изключва основателността на искането за разглеждане на подадената касационна жалба по същество.
В тази вр. е необходимо да се отбележи също, че само бланкетното възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1 ГПК, както това изрично е посочено и в т.1 на цитираното от касатора ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, не се квалифицира като основание за касационно обжалване, съгласно законодателното разрешение за факултативност на касационното обжалване, с оглед функциите на касационната инстанция, като съд по проверка правото, т.е на правилното прилагане на закона, а не по фактите.
По същите съображения, които са изложени в съобразителната част на горепосоченото ТР №1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, ирелевантно за наличието на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК в конкретния случай е и само бланкетното възпроизвеждане на мотивите на така постановената от касационната инстанция задължителна за съдилищата съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба е претендирал присъждане на деловодните разноски, които с оглед изхода на делото в настоящето производство му се следват на осн. чл.78, ал.3 ГПК, само при наличие на доказателства за реално извършени такива.
Следователно обстоятелството, че от приложения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че осъществената от адв. И. защита на ответника в производството по чл.288 ГПК е била безплатна, то при липсата на данни за хипотеза от чл.38 ЗА, направеното искане е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280 ал.1, т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд от 23.04.2010 год., постановено по гр.д.№ 2946/2007 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: