3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 542
С., 26.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 350/2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение № 129 от 05.01.2010 г. по гр.д.№ 683/2009 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 44 от 10.07.2009 г. по гр.д.№ 199/2008 г. на Габровския окръжен съд. С последното първоинстанционния съд отхвърлил предявения от [фирма] срещу [фирма] иск по чл.92 ЗЗД за сумата 263 407 лв., претендирана по договор за строителство от 03.04.2007 г.
В касационната жалба се поддържат доводи за наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поддържа, че значимият за изхода на делото въпрос е следва ли всяка от страните по спора да доказва ден по ден забавата на противната страна или пък е достатъчно само да се „разколебае” тезата им с предположението, че и двете страни имат вина, като счита, че по аналогия следва да се приложи чл.87, ал.3 ЗЗД при алеаторните договори. Друг вариант било да се приеме, че е налице хипотезата на чл.83 ЗЗД и да се намали неустойката, в какъвто смисъл било постановеното от ВТАС решение № 74 по в.т.д.№ 608/2007 г. – основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] в писмения си отговор по чл.287, ал.1 ГПК изразява становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да счете за неоснователен иска на възложителя за заплащане на неустойка за забавено изпълнение на обекта, предмет на договора за строителство, въззивният съд приел въз основа на събраните по делото доказателства, че то се дължи на увеличения с 41% обем на строителството спрямо първоначално договореното, което по необходимост води до увеличаване на срока за завършването му, както и на забавата на възложителя, чийто проявни форми подробно изложил в съобразителната част на решението, поради което заключил, че липсата на кредиторово съдействие от страна на ищеца освобождава изпълнителя от последиците на собствената му забава – чл.96,ал.1, пр.2 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на II т.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Формулираният от касатора въпрос следва ли да се доказва целия период на забавата е относим към всеки спор, включващ в предмета си основани на нея вземания. Съдържащото се в него уточнение „дали е достатъчно само да се разколебае тезата на ищеца с предположението, че и двете страни имат вина” дава основание да се приеме, че въпреки непрецизната формулировка, поставеният въпрос всъщност касае разпределението на доказателствената тежест тогава, когато се твърди забавено изпълнение от всяка от страните по спора. Несъмнено е, че този въпрос се явява обуславящ спрямо изхода на делото и като такъв отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Приложно поле по него обаче касаторът не е посочил, тъй като нито се твърди че той е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС или е противоречиво разрешаван от съдилищата, нито че по отношение на него е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпреки отсъствието на законовите изисквания за допустимост на касационно обжалване по поставения въпрос, той е разрешен от въззивната инстанция в съответствие с последователната съдебна практика по приложението на процесуалната норма на чл.154, ал.1 ГПК, аналогична на чл.127, ал.1 от отменения ГПК, според която всяка страна в процеса носи доказателствена тежест относно тези факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Разпределянето на доказателствената тежест следва непосредствено от материалноправните норми и договорните клаузи, при спазване на правилата на които въззивният съд е изградил правните си изводи по спора.
Не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С цитираното от него съдебно решение е коментиран въпроса за разпределението на отговорността при обща вина – чл.83 ЗЗД, по който липсва произнасяне в обжалваното решение поради направения с него извод, че неизпълнението в срочно отношение на процесния договор се дължи изцяло на кредиторовата забава.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице законовите предпоставки за достъп на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 129 от 05.01.2010 г. по гр.д.№ 683/2009 г. на Великотърновския апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: