3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N. 810
София, 29.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 4 ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 296-2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Бизнес-И. център [фирма]-г.София срещу въззивното решение от 6.08.10г. по г.д.№2854/09г. на АС-г.София,5с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 28.7.09г. по т.д.916/08г. на ОС-г.В.. С последното е отхвърлен предявеният от Бизнес-И. център [фирма]-г.София иск за признаване несъществуване на вземане на [фирма]-г.София до размер на 8166.05лв. и е обезсилено като процесуално недопустимо първоинстанционното решение в останалата му част за разликата над 8166.05лв. до 13468.33 лв.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280ал.1т.3 ГПК основание.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по следните процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на делото:
· допустим ли е иска по чл.694 ТЗ ако предмета на възражението, направено по чл.692 ТЗ се различава от предмета на иска по чл.694 ТЗ
· какви са пределите на проверката на въззивния съд, очертани в разпоредбата на чл.269 ГПК
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
От данните по делото се установява, че с определението на ОС-г.В. от 26.11.08г. е оставено без уважение искането на Бизнес-И. център [фирма]-г.София за извършване промяна в списъка на приетите вземания с изключване на вземането до размер на 8166.05лв. съобразно възражението от 18.08.08г. Последното има за предмет вземането до посочения размер от 8166.05лв., обстоятелство което обуславя отрицателен отговор на първия поставен въпрос, а именно допустим ли е иска чл.694 ТЗ ако предмета на възражението, направено по чл.692 ТЗ се различава от предмета на иска по чл.694 ТЗ, в който смисъл е и константната практика на ВКС.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай не са налице тези предпоставки и по двата поставени от касатора въпроси, обстоятелство което предпоставя липса на основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 6.08.10г. по г.д.№2854/09г. на АС-г.София,5с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 28.7.09г. по т.д.916/08г. на ОС-г.В..
С оглед изхода на делото на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба [фирма]-г.София следва да се присъдят 350 лв. съдебни разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 6.08.10г. по г.д.№2854/09г. на АС-г.София,5с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 28.7.09г. по т.д.916/08г. на ОС-г.В..
ОСЪЖДА Бизнес-И. център [фирма]-г.София да заплати на [фирма]-г.София 350 лв. съдебни разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: