3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 12.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 14 /2010 година
Производството е по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Д. Н. ВИ”ЕООД, гр. С. против въззивно определение на Софийски градски съд от 18. 09. 2009 год., по ч.гр.д.№ 8181/2009 год., с което е потвърдено определението на Софийски районен съд- 69 с-в от 09.06.2009 год., по гр.д.№ 24169/2009 год. за прекратяване на производството по делото на осн. чл. 119, ал.3 ГП, във вр. с чл.118 ГПК и изпращането му по подсъдност на П.ския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество на възникналия правен спор.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.131 ГПК и чл.119, ал.3 ГПК, обосновано с отсъствие на подаден към датата на постановяване на съдебния акт на първоинстанционния съд писмен отговор от страна на „Д. Б.” ЕООД, съдържащ възражение за неподсъдност на спора, съгласно въведената с чл.105 ГПК обща местна подсъдност и седалището на ответното ЮЛ.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е редовна и като подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал. 1 ГПК от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК е процесуално допустима, но искането за достъп до касационен контрол е неоснователно и следва да се остави без уважение.
С предявените срещу „Д. Б., гр. П. обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции, основани на чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.372 ТЗ за сумата общо от 9073.09 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за международен автомобилен превоз на товари в размер на 7 745.09 лв. и обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД от 153 лв., настоящият частен жалбоподател „Д. Е. В.”ЕООД, гр. С., като ищец е сезирал СРС.
С депозирана пред СРС молба от 21.05.2009 год. адв. Н., в качеството си на надлежно легитимиран процесуален представител на ЮЛ – ответник, в срока за изпращане на исковата молба за отговор от страна на последния, е въвел възражение за неподсъдност на спора пред сезирания съд, позовавайки се на общото процесуално правило на чл. 105 ГПК и седалището на представляваната от него страна в процеса.
Софийски районен съд е уважил направения от ответника отвод за непосдъност на спора, като е приел, че в случая са налице предпоставките на чл.119, ал.3 ГПК, във вр. с чл.105 ГПК и е постановил определение за прекратяване на производството по гр.д.№ 24169/2009 год. пред СРС, поради десезиране на първоначалния съд, разпореждайки изпращане делото по компетентност на ПРС.
За да остави без уважение частната жалба на „Д. Е. В.”ЕООД, гр. С. срещу горепосоченото определение на СРС, въззивният съд е отрекъл основателността на въведените от частния жалбоподател оплаквания за процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, излагайки подробни съображения във вр. с инвокираните оплаквания за липса на своевременно направен отвод, поради отсъствие на връчен на ответника препис от исковата молба и представен от последния отговор по същата.
Или обстоятелството, че понастоящем предмет на подадената частна касационна жалба е именно въззивното определение на СГС, постановено по реда на чл.121 ГПК, с което е оставена без уважение частна жалба срещу първоинстанционен съдебен акт, преграждащ по- нататъшното развитие на производството по делото пред първоначално сезирания съд, обосновава правен извод, че в случая допустимостта на установения от ГПК факултативен касационен контрол е обусловена от наличие на предпоставките – основна и допълнителна, на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
По силата на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, тяхното изрично посочване е възложено в тежест на жалбоподателя, поради което отсъства процесуална възможност за преценка основателността на искането за допускане на касационен контрол от страна на касационната инстанция, извън последните, вкл. по съображения черпени от диспозитивното начало и равенството на страните в процеса.
Затова, независимо от подробните оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт на СГС, съдържащи се в обстоятелствената част на частната касационна жалба, при отсъствие на изрично формулиран от частния жалбоподател конкретен въпрос на материалното или процесуално право, който разрешен от въззивния съд да е обосновал крайния правен резултат по делото, по отношение на който е въведено твърдение за наличие на установените в чл. 280, ал. 1, т.1.т.3 ГПК критерии за селекция, достъпът до касационен контрол е неоснователен и следва да бъде отказан – арг. от чл.281 ГПК.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че част от цитираната съдебна практика е на В. и като неотносима към разглежданите по реда на ГПК правни спорове обективно не би могла да обоснове противоречие в по вложения от законодателя в т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК смисъл.
Само за прецизност на изложението също следва да се посочи, че останалите цитирани съдебни актове, като постановени от отделни състави на ВКС, нямат задължителен характер, поради което, дори и да бе налице главната предпоставка за допускане на касационно обжалване, каквато в случая не е доказана, те не биха могли да бъдат разгледани в контекста на т.1 на въведеното с чл.280, ал.1 ГПК противоречие.
С оглед гореизложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 278, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд 18. 09. 2009 год., по ч.гр.д.№ 8181/2009 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: