3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 500
С., 12.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 91/2010 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. А. А. против въззивно решение № 1282 от 19.10.2009 г. по гр.д. № 1352/2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 17.07.2008 г. по гр.д. № 4198/2007 г. на Софийски градски съд. С посочената част на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от С. А. А. срещу ЗД [фирма] иск с правно основание чл.226 КЗ за разликата над присъдените й 20 000 лв. до пълния му размер от 30 000 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената от страната касационна жалба, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението, депозирано съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение по съществения материалноправен въпрос, свързан с приложението на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди е постановено в противоречие с практиката на ВКС, според която в хипотезата на чл.226 КЗ се присъжда застрахователно обезщетение в значително по-висок размер от определения от Софийски апелативен съд за претърпени неимуществени вреди за този вид увреждания. Същевременно счита, че обстоятелството, че по въпроса за размера на застрахователните обезщетения, определени по чл. 52 ЗЗД, съществува твърде разнородна практика на съдилищата, обуславя допускане на касационното обжалване и с цел за уеднаквяване на съдебната практика, което от своя страна е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация ЗД [фирма] не е взел становище по допустимостта на касационното обжалване по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на касатора, във вр. с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Въпросът за точното приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е съществен, но не може да се приеме, че даденото разрешение в обжалваното решение е в противоречие на утвърдената съдебна практика. Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характера и степента на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено то, а при причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и близките, който търсят обезщетение. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите и изхожда от страданията, отчитайки съществуващата между тях духовна връзка. Както бе посочено, установената съдебна практика дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размера на обезщетението. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на посочените критерии, което в случая е сторено от въззивния съд.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1282 от 19.10.2009 г. по гр.д. № 1352/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: