3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София, 20.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 31.01.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 949 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал.2,във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Н.-И. И. Д. –Х.” АД, [населено място] против протоколно определение на Софийски апелативен съд от 08.11.2011 год., по ф.д.№ 2307/2011 год., с което е прекратено производството по делото, поради отсъствие на надлежно възникнало право на жалба за жалбоподателя „Д и М Д. К.” АД, [населено място].
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, поради допуснати нарушения на съществените съдопроизводствени правила, свързани със законността на съдебния състав, който го е постановил и с начина на отстраняване констатираната нередовност на подадената въззивна жалба относно лицето жалбоподател.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение Софийски апелативен съд е приел, че жалбоподателят „Д и М Д. К.”АД не разполага с процесуално потестативно правомощие на частна жалба – абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на въззивното производство, от категорията на положителните, за която съдът е длъжен да следи служебно, по съображения, не е участвал в първоинстанционното производство.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Обстоятелството, че производството по рег.д.№ 181/2011 год. на СГС, решението по което е предмет на предприетото пред |Софийски апелативен съд обжалване, е образувано по жалбата на [фирма] срещу отказ № 20110331145930/04.04.2011 год. на АВ-ТР за обявяване отчетите и балансите му за 2007, 2008,2009 и 2010 год. и същият е различно от жалбоподателя „Д и М Д. К.”АД ЮЛ, правно и структурно обособено в АД, изключва наличието на правен интерес за последния да обжалва постановения от първата инстанция съдебен акт. Следователно, както правилно е приел и съставът на въззивната инстанция „Д и М Д. К.”АД не разполага с право на обжалване, тъй като по никакъв начин съдебният акт на СГС не засяга претендираното от него, като жалбоподател, материалноправно положение. Затова същият се явява нелегитимирано да обжалва решението на СГС от 20.05.2011 год., по рег.д.№ 181/2011 год. лице и подадената въззивна жалба е недопустима.
Правото на жалба е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за наличието на която съдът следи служебно, поради което отсъства процесуална възможност при ненадлежното му упражняване да намери приложение процесуалното правило на чл.262, ал.1 ГПК, във вр. с чл.275, ал.2 ГПК, в каквато насока са правно несъстоятелните доводи на настоящия частен жалбоподател, обосновани с допусната от законния му представител техническа грешка при посочването му.
Що се касае до оплакването за постановяване на първоинстанционния съдебен акт от незаконен съдебен състав, то при констатираната недопустимост на въззивното производство не е налице и процесуална възможност за проверката му от страна на въззивния съд. Само за прецизност на настоящето изложение следва да се посочи, че всеки отвод е относим само за конкретното дело, по което е направен и всякога е въпрос на суверенна преценка на съдията, чието отстраняване се иска, в хипотезата, когато същият заседава в едноличен състав.
Отделен остава въпросът, ако отказът да се приеме отвода съставлява дисциплинарно нарушение или покрива състав на престъпление по НК, но в този случай съществува предвиден от законодателя процесуален ред за съответното установяване, който не е предприетият от жалбоподателя.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Софийски апелативен съд от 08.11.2011 год., по ф.д.№ 2307/ 2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: