4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 524
С., 19.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 186/2010 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 136 от 12.08.2009 г. по гр.д.№ 1521/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което се оставя в сила решение от 10.05.2007 г. по т.д.№ 1560/2004 г. на Софийски градски съд. С последното са отхвърлени предявените от касатора при условията на евентуалност искове срещу ЛК [фирма] с правно основание чл.55, ал.1 във вр. с чл.34 ЗЗД и чл.88 ЗЗД за връщането на сумата 850 000 щ.д., като получена без основание, съответно на отпаднало основание.
В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обожлаваното решение по съображения за допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса има ли проектът на запис на заповед характера на менителничен ефект, в който освен това липсва дата на издаване, а оригиналът му не е представен по делото.
Срещу въззивното решение в частта за разноските му касаторът е подал частна жалба с искане за отмяната му като неправилно.
Ответникът ЛК [фирма] оспорва както основанията за селектиране на касационната жалба, така и наведените с нея и с частната жалба отменителни основания.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и процесуално допустима.
С обжалваното решение е прието, че в исковата молба и уточнението към нея се поддържа частична нищожност на договор за цесия поради противоречие с материалния закон – чл.26 ЗЗД във вр. с чл.8 и чл.29, ал.5 ЗБ, във вр. с чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД, както и поради осъществяване на сделка с невъзможен предмет – несъществуващо вземане по запис на заповед, предмет на цесионния договор, съединени с иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 850 000 щ.д. За да потвърди отхвърлителното първоинстанционно решение въззивният съд приел, че въпросът за валидността на цесионния договор от 15.07.1999 г. е разрешен с влязло в сила решение, както и че в изпълнение на същия ответникът по иска джиросал на Банката правата си по представения в официално заверен препис запис на заповед за 850 000 щ.д., което се установявало както от представения алонж към него, така и от данните, удостоверени от специализираната следствена служба относно броя на съдържащите се в сл.д.№ 30/99 г. оригинални записи на заповед, издадени от Т. М. К. в полза на ЛК [фирма], между които и процесният запис на заповед за 850 000 щ.д. с падеж 20.12.1999 г. без дата и подпис на авалист, въз основа на който проектозапис бил издаден записът на заповед от 30.06.1999 г.
Настоящият състав на Търговска колегия на ВКС намира, че касационно обжалване следва да се допусне. Този извод е обусловен от служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на извършените от въззивния съд действия при разглеждане на делото, съответно при постановяване на съдебното решение, което се разпростира и в стадия по селекция по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. В тази насока са и задължителните указания, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. В случая са налице данни за вероятната недопустимост на обжалваното решение, както и на потвърденото с него първоинстанционно решение поради постановяването им по непредявен иск.
С исковата молба са наведени твърдения, че на 15.08.1998 г. между страните по спора е сключен договор за цесия на 2 бр. записи на заповед, издадени от японската фирма Т. медикъл корпорейшън в полза на ответника ЛК [фирма], първият от които за сумата 850 000 щ.д., а вторият за 963 288 щ.д., като цедентът се задължил да уведоми по чл.99 ЗЗД издателя на процесните ЗЗ, и двата с падеж 20.12.1998 г. Цедирането било извършено срещу цена в размер на 1 700 000 щ.д. Първото поддържано от Банката основание за връщане на сумата, платена по цесионния договор е неговата нищожност, изведена от обстоятелството, че същият е подписан от изпълнителния й директор, който не е овластен от ЗБ – чл.29, ал.5 и от Закона за счетоводството – чл.4,5 и 8. Като второ основание за връщане на сумата е посочено обогатяването на цедента със сумите по менителничните ефекти, по които поради неизпълненото от ответника задължение по чл.99 ЗЗД, авалистът извършил плащане .
Като трето основание за връщане на сумата 850 000 щ.д. ищецът посочил обстоятелството, че цедентът не му е джиросал вторият запис на заповед за 850 000 щ.д. поради факта, че такъв не му е бил издаван, който факт бил удостоверен с изявлението на посочения като издател Т. М. К., приложено към исковата му молба.
След извършен отказ на иска за прогласяване нищожността на договора за цесия от 15.07.1998 г., както и за съдебното му разваляне, производството по делото в тази му част е прекратено и допуснато уточнение на петитума в смисъл, че искът за връщане на сумата 850 000 щ.д. не се счита за предявен като частичен.
Следователно в предмета на делото е останала претенцията за 850 000 щ.д., основана от ищеца с твърдението, че с цесионния договор ответникът му е прехвърлил несъществуващо вземане. С чл.100, ал.1 ЗЗД е установено изключение от общото за облигационните договори правило на чл.26 ал.2 ЗЗД, според което липсата на предмет води до тяхната нищожност. При прехвърляне на несъществуващо вземане цесионният договор не е недействителен, нещо повече, цедентът отговаря за неизпълнението му по реда на чл.82 във вр. с чл.79 ЗЗД, а с обжалваното решение, както и с потвърдения първоинстанционен съдебен акт, искът е разгледан на извъндоговорно основание – чл.55, ал.1, пр.1 във вр. с чл.26, ал.2 ЗЗД.
Формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправни въпроси са обусловени от преценката за допустимост на обжалваното въззивно решение, която ВКС може да извърши едва с решението по чл. 290 и сл. ГПК.
Водим от горното състав на Върховният касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 136 от 12.08.2009 г. по гр.д.№ 1521/2007 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] да внесе да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 29 374.64 (двадесет и девет хиляди, триста седемдесет и четири лева и 64 ст.) лв. в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да представи по делото платежния документ, в което да се впише, че при неизпълнението им касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на срока на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание или на докладчика за прекратяване на производството по него.
ПРЕДЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: