2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 618
С., 05.10.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия в закрито заседание на 17 септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 393-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Г. от г.Бургас срещу въззивното решение от 16.12.2009г. по г.д.№452/09г. на ОС-г.Бургас, с което е оставено в сила решението от 4.06.08г. по г.д.№906/08г. на РС-Бургас. С последното е прието за установено по отношение на “Т.”-г.Бургас, че Г. Д. Г. от г.Бургас дължи сумата 1153.19 лв.-неплатена цена за ползвана топлинна енергия за периода януари 2000 г.-м.Юли 2007 г., 718.76лв.-мораторна лихва за периода януари 2000 г.-м.Юли 2007 г., 111.87лв. разноски по издаване на изп.лист, 56.62 лв.-изтекли лихви по ПДИ, 588.08 лв.- разноски по изпълнително дело и 171 лв. други разноски.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвидените в чл.280 ал.1т.1 и т.3 ГПК основания.
Поддържа се, че въззивният съд при постановяване на своето решение не е обсъдил релевантни за делото доказателства, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и съставлявало основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1т.1 ГПК. Също така касаторът развива съображения, че е налице съществена разлика между жилищен и нежилищен характер на топлоснабдявания обект, както и използване на топлинна енергия за битови и небитови нужди, обстоятелство обуславящо наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1т.3 ГПК.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
По делото безспорно е установено, че с определение от 7.03.08г. по ч.г.д. № 1037/08г. на РС-г.Бургас е постановено издаване на изпълнителен лист, по силата на който Г. Д. Г. от г.Бургас е осъден да заплати на “Т.”-г.Бургас сумата 2987.56 лв., представляващи неплатени суми за ползвана топлоенергия за периода м.Януари 2000 г.-м.Юли 2007 г. ведно със сумата от 1109.50 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, както и законната лихва върху присъдената главница.
По поставените от касатора въпроси, обуславящи неправилния изход на спора ВКС приема следното:
Неоснователно е поддържаното от касатора, че за процесният обект той не е потребител на топлинна енергия. Съгласно чл.106а ал.4 ЗЕЕЕ/отм./ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот. От събраните по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлоснабдяван, а касотърт е бил негов собственик.
Касаторът е обвързан договорно с “Т.”-г.Бургас, тъй като съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ Общите условия влизат в едномесечен срок след публикуването им, като не е необходимо писмено приемане от купувачите. Те са задължителни и за заварените купувачи и имат силата на сключен договор между тях и “Т.”-г.Бургас/чл.67 от ОУ/.
Съгласно пар.1 т.42 от ДР на ЗЕ и чл.3 от ОУ потребител на топлинна енергия е физическо лице, собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабден имот. ЗЕ и ОУ не прави разлика между жилищен и нежилищен имот.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай не са налице тези предпоставки, поради което не е налице соченото от касатора основание по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е и поддържаното от касатора, че въззивният съд при постановяване на своето решение не е обсъдил релевантни за делото доказателства.
По делото е безспорно установено, че касаторът не е изпълнил задълженията си по ЗЕЕЕ/отм./, ЗЕ, ОУ и Наредбите по топлоснабдяването да инсталира уреди за измерване на топлоенергията. Всички действащи за процесния период нормативни актове-законови и подзаконови, регулиращи отношенията свързани с доставката на топлоенергия предвиждат възможността за начисляване на служебни показания при липса на такива уреди за измерване на топлоенергията-арг. от пар.68 и пар.69 ал.16 ПЗР на ЗИДЗЕЕЕ, пар.2 от ПЗР на Наредба №2 за топлоснабдяването/Д.в. бр.68-3.08.04 год./. От данните по делото се установява, че радиаторите в процесния имот не са били откачени, нито са били снабдени с топломери. При липса на уреди за измерване консумираната топлоенергия потребеното количество се определя по реда и условия, регламентирани в Наредбите за топлоснабдяване-срвн.чл.58 от Наредбата за топлоснабдяване-Д.в.бр.31-2002 г. и чл.68 от Наредба №2 за топлоснабдяването/Д.в. бр.68-3.08.04 год./. Като е съобразил това въззивният съд не е постановил своето решение в нарушение на закона и на съдопроизводствените правила, както необосновано се поддържа от касатора в касационната жалба.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 16.12.2009г. по г.д.№452/09г. на ОС-г.Бургас, с което е оставено в сила решението от 4.06.08г. по г.д.№906/08г. на РС-Бургас.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба “Т.”-г.Бургас следва да бъдат присъдени 212 лв. съдебни разноски.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 16.12.2009г. по г.д.№452/09г. на ОС-г.Бургас, с което е оставено в сила решението от 4.06.08г. по г.д.№906/08г. на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Г. Д. Г. от г.Бургас да заплати на “Т.”-г.Бургас 212 лв. съдебни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: