3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 605
С., 29.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 593/2010 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение № 111 от 08.03.2010 г. по гр.д.№ 102/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 23.11.20109 г. по гр.д.№ 2174/2009 г. на РС-Пазарджик.
С последното [фирма] е осъден на основание чл. 327 ТЗ да заплати на [фирма], [населено място] сумата 11 918.58 лв., както и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД общо в размер на 648.38 лв.
В касационната жалба касаторът инвокира оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения /чл.281, т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК. Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по значими за изхода на делото процесуалноправни въпроси, формулирани от жалбоподателя така: „налице ли е редовно призоваване на дружеството при първоначалното уведомяване за връчване на исковата молба”, като в тази връзка се излага, че във върнатото в цялост съобщение длъжностното лице по призоваването отразило, че е разговаряло с управителя на ТД на касатора, но посоченият мобилния телефон не съответствал на неговия номер. Освен това залепването на уведомлението по чл.47, ал.1 ГПК било разпоредено, без да се изиска от ищеца справка за адресната му регистрация. Поставя въпрос за правото му на защита, което било нарушено поради отказа на съда да разпореди да му бъдат връчени преписи от съдебните книжа. Позовава се на съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 288, 274 и 64 ГПК, в противоречие с която въззивният съд се произнесъл по така формулираните въпроси. Основанието по чл.284, ал.1, т.3 ГПК е аргументирано с необходимостта от произнасяне от ВКС по въпроса съставлява ли основание за отлагане на насроченото за 05.11.2009 г дело по смисъла на чл.142, ал.2 ГПК посочените в молбата му причина – предстоящо на следващия деня на получаване на призовката пътуване на управителя извън границата на страната.
Ответникът по касация [фирма] не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й допустимост не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В съобразителната част на обжалваното решение въззивният съд посочил, че адресът, посочен в исковата молба представлява точният адрес на дружеството, вписан в търговския регистър. При положение, че на него не е намерен достъп до канцелария и някой, който да е съгласен да получи книжата по чл.131, ал.1 ГПК, в каквато насока е отбелязването на служителя на съда във върнатото в цялост съобщение, съдът е направил извод, че правилно е било пристъпено към процедурата по чл.47, ал.1 ГПК за връчването им чрез залепване на уведомлението. Изложени са съображения, че разпоредбите на чл.47, ал.3 и 4 ГПК са неприложими при връчване на книжа на юридически лица, а само на физически такива, за които е необходима справка за адресната им регистрация. Именно поради това чл.50, ал.4 ГПК препращал единствено към чл.47, ал.1, като изрично постановявал, че второ съобщение не се постановява. Ответникът не се е явил в 2-седмичния срок за получаване на книжата, поради което е счетено, че възможностите му за отговор, за доказателствени искания и за възражения са преклудирани.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, който би могъл да бъде определен като обуславящ за крайния изход на делото. Депозираното изложение всъщност възпроизвежда доводите му за неправилност на обжалваното решение поради незаконосъобразно извършена според него преценка от въззивния съд на редовността на процедурата по чл.50, ал.4 ГПК за връчване на исковата молба и доказателствата към нея. Допуснатите от въззивната инстанция нарушения на закона са регламентирани от законодателя в чл. 281, т. 3 от ГПК като основания за касационно обжалване на съдебните актове, които са различни от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Поради отсъствието на тъждество между двете групи основания обжалваният съдебен акт не би могъл да бъде допуснат до касационен контрол единствено поради наличие на основания от кръга на визираните в чл. 281, т. 3 от ГПК, които са относими към правилността му. Непосочването на значимия правен въпрос и отсъствието на процесуална възможност за формулиране на въпроси от касационния съд е достатъчно основание, за да се откаже достъпът на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 111 от 08.03.2010 г. по гр.д.№ 102/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: