3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 875
С. , 08.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 165/2010 година
Производство по чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Г. Т., Д. Василева Н. лично и като законен представител на малолетния Д. Г. Т. срещу определение № 1767 от 08.12.2009 г. по ч.гр.д.№ 2669/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната им жалба против определение от 29.12.2009 г. по гр.д.№ 3017//2008 г. на Софийски градски съд. С последното първоинстанционният съд разделил производството по посоченото дело, което продължило по предявения главен иск срещу сдружение „Н.”, посочено като предпочитан ответник и е оставил без уважение искането за изменение на петитума, като вместо сдружението, за предпочитан ответник да се счита „М. М. А.”.
В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на определението и искане за отмяната му.
Ответникът по частната жалба „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” в срока по чл.276, ал.1 ГПК е заявил становище за оставянето й без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
Частната жалба на настоящия жалбоподател е счетена от въззивния съд за процесуално недопустима поради необжалваемост на определението за разделяне на производството и за изменение на петитума на иска.
Определението на Софийски градски, с което е разделено първоинстанционното производството по съединените при условията на евентуалност искове е по повод предмета на делото и за него процесуалният закон не предвижда инстанционен контрол по реда на обжалването му, нито по характера си е преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Напротив, преценката за възможността за съвместно разглеждане на искови претенции е изцяло в дискрецията на сезираният с тях съд. Субективното им съединяване от ищците, както и разделянето на исковете е продиктувано от съображения за процесуална целесъобразност, поради което то не може да бъде наложено по пътя на обжалването. След разделянето на делата всеки от исковете подлежи на самостоятелно разглеждане, а с това отпада и въпросът за предпочитан, респ. евентуален ответник поради настъпилата процесуална невъзможност субективно съединените с исковата молба претенции да бъдат разгледани съвместно в едно производство.
По изложените съображения обжалваното определение, с което частната жалба е оставена без разглеждане е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1767 от 08.12.2009 г. по ч.гр.д.№ 2669/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: