3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 518
С., 15.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 273/2010 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д. ЗАСТРАХОВКИ” със седалище и адрес на управление ФР Германия, Г – 50735 К. срещу въззивно решение № 185 от 13.07.2009 г. по гр.д.№ 246/2009 г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 24 от 14.04.2008 г. по гр.д.№ 65/2007 г. на Свиленградския районен съд. С последното е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл.402 (отм.) ТЗ за сумата 4 538 евро, представляваща заплатено от застрахователя обезщетение за претърпени от трето лице вреди от ПТП, настъпило на 01.10.2003 г. на територията на Р Турция по вина на водача, управлявал собствения на ответника товарен автомобил „Мерцедес”, рег. [рег.номер на МПС] .
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по значим за делото правен въпрос, свързан с материалноправната легитимация на ответника по иск с правно основание чл.402, ал.1 (отм.) ТЗ в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на цитираните и представени от него Решение № 449 от 18.03.2002 г. по гр.д.№ 1785/2001 г., V г.о.; Решение № 920 от 30.06.2003 г. по гр.д.№ 1681/2002 г., V г.о и Решение № 1803 от 15.12.1998 г. по гр.д.№ 1521/1998 г., V г.о.
Ответникът по касация [фирма] оспорва както основанията за селектиране на касационната жалбата, така и нейната основателност.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение е приет за незаконосъобразен направеният от първоинстанционния съд извод, че пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е причинителя на щетата, а не собственика на автомобила, като са изложени подробни съждения относно същността на суброгационното право по чл.402, ал.1 (отм. ТЗ като правна възможност на застрахователя с изплащането на застрахователно обезщетение да получи всички права, които застрахованият е имал срещу причинителя на вредите и е безпредметно това право да се признае само срещу деликвента, но не и срещу собственика на автомобила. За да се присъедени към крайния резултат, постановен с обжалваното пред него решение, въззивният съд съдът споделил изводите на първостепенния съд за отсъствието на валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собстветника на увредения автомобил и за изплащане на застрахователно обезщетение, като е изтъкнато, че единствено в разменената кореспонденция между ищеца и “А. България” се сочел номер на полица, която обаче не е била представена по делото.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Формулираният от касатора въпрос, свързан с материалноправната легитимация на ответника безспорно е важен, но не е обуславящ изхода на делото, тъй като искът е отхвърлен не поради нейното отсъствие, а поради липсата на елемент от фактическия състав на чл.402, ал. (отм.) ТЗ – наличието на застрахователен договор между ищеца и собственика на увредения автомобил. Изложеното позволява да се приеме, че освен че поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на ч.280, ал.1 ГПК, но той не е разрешен и в противоречие с представената от касатора съдебна практика на ВКС, следователно не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за достъп на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 185 от 13.07.2009 г. по гр.д.№ 246/2009 г. на Хасковския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: