3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
С., 02.08. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.02. 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 133/2011година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], [населено място] против разпореждане на Силистренския окръжен съд от 11.01. 2011 год., по т.д.№ 117/2010 год., с което на осн. чл.286, ал.1, т.2 ГПК е прекратено производството по подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба с вх.на СОС № 1740/ 29. 11.2010 год., срещу въззивно решение на Силистренския окръжен съд № 8 от 28. 10. 2010 год., по т.д.№ 117/2009 год., поради невнесена в срок д.т. по чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и същата е върната на нейния подател.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.50, ал.2 ГПК, поради което се иска отмяната му и връщане на касационната жалба на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия по нейното администриране и изпращане по компетентност за разглеждане по същество.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното разпореждане, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивната инстанция, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С определение от 01.12.2010 год. Силистренският окръжен съд, в съответствие с правомощията си по чл.285,ал.1 ГПК е оставил без движение подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба вх. № 1740/ 29. 11.2010 год., срещу въззивно решение на Силистренския окръжен съд № 8 от 28.10.2010 год., по т.д.№ 117/2009 год., поради констатирана нередовност, изразяваща се в отсъствие на документ за внесена д.т. – изискване въведено императивно с нормата на чл.284, ал.3, т.4 ГПК.
На касатора са дадени конкретни указания, че следва в едноседмичен срок от получаване на определението на администриращия съд да внесе по сметка на ВКС д.т. от 30.00 лв. за производството по преценка основанията за достъп до касационен контрол, както и да представи в рамките на същия доказателство, удостоверяващо извършеното плащане.
Видно от приложеното по делото уведомление – разписка, надлежно подписано от съответния съдебен служител, жалбоподателят – търговец е известен редовно по реда на чл. 47, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 50, ал. 4, във вр. с ал.2 ГПК на 20.12.2010 год..
Следователно считано от тази дата, едноседмичният срок по чл.285, ал.1 ГПК за страната е изтекъл на 27.12.2010 год./ присъствен ден/, т.е. значително по- рано от датата на постановяване на обжалваното определение, с което касационната жалба е върната на нейния подател, поради неотстранена нередовност на същото и оплакванията на настоящия частен жалбоподател за процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт са правно несъстоятелни.
Обстоятелството, че последният е имал процесуален представител по делото, само по себе си, при отсъствие на данни по делото той да е посочен като съдебен адресат, не е основание да се отрече редовността на осъщественото по реда на чл.47, ал.1 ГПК, уведомяване, към който ред препраща чл.50, ал.4 във вр. с ал.2 ГПК в разглежданата хипотеза на липса на достъп до канцеларията на търговеца, какъвто е и разглежданият случай.
Приложеното уведомление, подписано от съответния съдебен служител, има правната характеристика на официален документ, удостоверяващ начина на известяване на страната по делото и обстоятелството, че в процесуалния закон липсва вменено на съда задължение в хипотезата на чл.50, ал.4 ГПК да се ползват и всички други форми на уведомяване на търговеца, извън посочения в чл.47, ал.1 ГПК ред, изключва основателността на доводите на касатора за неизчерпване на цялостната създадена в ГПК процедура за съобщения и призовки.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че това не е било единственото осъществено по този ред призоваване на [фирма], [населено място] във въззивното производство/ л.4/, което е още една индиция, за ограничения достъп до канцеларията на ЮЛ, обуславящ приложението на чл.47, ал.1 ГПК.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Силистренския окръжен съд от 11.01.2011 год., по т.д.№ 117/2010 год., с което е върната, поради неотстранена в срок нередовност касационна жалба с вх.на СОС № 1740 /29.11.2010 год., подадена от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение на Силистренския окръжен съд № 8 от 28.10.2010 год., по т.д.№ 117/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: