2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 197
София 11.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 247/2010 година
Производство по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против Разпореждане № 81 от 20.01.2010 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е върната подадената от него частна касационна жалба срещу Разпореждане № 1382 от 10.12.2009 г. по гр.д.№ 693/2009 г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е постановено в нарушение на процесуалния закон и иска отмяната му като неправилно.
Ответникът по частната жалба „[фирма] не е изразил становище по основателността й по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. като взе предвид изложените оплаквания и данните по делото, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна и насочена против акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което и допустимостта на касационното обжалване не е обусловена от наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, приложими в хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
В съобразителната част на обжалваното разпореждане е посочено, че в разпоредения от съда срок частният жалбоподател е представил документ за внесена държавна такса, но не изпълнил указанията му да представи съобразно изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК точно и мотивирано изложение на касационните основания, като вместо това поискал удължаване на срока, което искане не било обосновано с наличието на конкретни уважителни причини. В заключение е направен извод, че неотстраняването на нередовността на частната касационна жалба, подадена срещу разпореждането за връщане на касационната жалба, също поради неотстраняване на нередовността й, съставлява основание за прилагане на санкционните последици на чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
Разпореждането е незаконосъобразно.
На изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за точно и мотивирано излагане на касационните основания са подчинени само частните касационни жалби срещу въззивни определения, които подлежат на факултативен касационен контрол, а това са съдебните актове, визирани в чл.274, ал.3, т.1 и 2 ГПК. Разпоредбата не обхваща разпорежданията на въззивния съд, които винаги подлежат на обжалване по реда на чл.274, ал.1 ГПК и по отношение на тях допустимостта на касационния контрол не е обусловена от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Изложеното дава основание да се приеме, че незаконосъобразно апелативният съд е оставил без движение частната жалба на настоящия жалбоподател срещу постановеното от него разпореждане за връщане на касационната му жалба за привеждането й в съответствие с изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Незаконосъобразността на последващия съдебен акт, с който частната жалба е върната е функционално обусловена от посоченото порочно процесуално действие на съда, което налага обжалваното разпореждане да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за нейното администриране.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 81 от 20.01.2010 г. по гр.д.№ 693/2009 г. на Пловдивския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за администриране на частната жалба на [фирма] против Разпореждане № 1382 от 10.12.2009 г. по гр.д.№ 693/2009 г.по описа на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: