5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 171
С., 06.1.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на деветднадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при участието на секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 401/2010 година
Производство по чл.47 ЗМТА.
Образувано е по иск на “Т. Б. Е. 2” ООД за отмяна по реда на чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА на решение от 28.01.2010 г. по В. № 61/2009 г. на АС при БТПП, с което солидарно с Б. П. Т. е осъден да заплати на “Е. Б.” АД сумата 14 106 лв., представляваща незаплатени част от първоначална такса (7 9506 лв.); франчайз възнаграждение (4 200 лв.) и вноска за членство в Н. маркетинг фонд (1 950 лв.) съгласно договор за франчайзинг между страните – юридически лица по спора от 18.04.2008 г. и договор за поръчителство между ищеца “Е. България” АД и ответника-физическо лице от същата дата, заедно с неустойка да забава върху посочените главници общо в размер на 2 539.08 лв.
Като основания за отмяна на решението ищецът изтъква, че при разглеждането и решаването на спора решаващият състав не е приложил принципите за издирването на истината и служебното начало, игнорирал е принципа за равнопоставеност на страните и състезателното начало, нарушил е и принципа на законността и постановил решение, което нарушава и принципа на добросъвестността. Общо посочените твърдения обосновават искане за отмяна на решението на основание чл.47, т.3 ЗМТА като противоречащо на обществения ред в страната.
Ответната страна “Е. Б.” АД оспорва иска и моли за отхвърлянето му като неоснователен по съображения, че арбитражното решение е постановено при отсъствието на визираните в исковата молба нарушения.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Искът е процесуално допустим – подаден е от надлежна страна срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция в рамките на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА.
Разгледана по същество исковата претенция по чл. 47, т. 3, пр.2 ЗМТА е неоснователна.
Ищецът поддържа, че “Е. Б.” АД не притежава нито изключителни права върху марката “Е.”, регистрирана за клас 36 по Международната класификация на стоките и услугите по Спогодбата от Н. за услугите “посредничество при сделки с недвижими имоти”, нито пък тези права са му преотстъпени за ползване. Посочената търговска марка, която той следвало да използва като франчайзополучател не била регистрирана за България с национална или международна регистрация и липсвало вписване на договор за предоставянето й на лицензия за ползването й от “Е. Б.” АД, поради което счита, че договорът е нищожен с оглед липсата на предмет и/или невъзможен предмет.
Твърдението за нарушаване на принципа за издирване на истината е обосновано с извода на решаващия съд, че предмет на договора са две европейски марки – словна и комбинирана за класове 35 и 36 само защото такива марки съществуват регистрирани във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайни), без да обсъди въобще въпроса има ли уговорка за преотстъпване на правата именно върху тези марки, още повече, че едната от тях дори не е регистрирана за клас услуги, в който да са включени услугите, за които се предоставя франчайзинга.
В мотивите липсвал извод за съществуването на ноу-хау, което да бъде предоставено от франчайзодателя на франчайзингополучателя. Съдът приел, чрез извършване на буквален превод, че ноу-хау означава “да знаеш как”, т.е. “всяко знание относно нещо, което по дефиниция не е материализирано” и следователно важи фикцията, че същото изначално съществува. Съгласно договора предоставянето му се изразявало в предоставянето на специални знания за ефективно управление на бизнес за посредничество при сделки с недвижими имоти. Без да обсъди уговорките в договора и доказателствата е приел, че “Е. Б.” АД разполага с ноу-хау, следвайки формално представянето по делото на Оперативен наръчник, от съдържанието на който се установявало, че той не съдържа каквито и да е било специални знания относно организацията и презентацията на недвижими имоти.
Поддържа се, че в нарушение на принципа на служебното начало, вменяващо на решаващия орган служебно следва да извърши проверка за нищожност на процесния договор, последният не е обсъдил установеното противоречие с чл.22, ал.1 и чл.22, ал.3 ЗМГО, според които лицензия за ползване на права върху търговска марка може да се преотстъпва само от притежателя им или от лицензодателя на изключителна лицензия. Освен това лицензирането на тези права е допустимо само при тяхното наличие, т.е след тяхната регистрация, а не с непосредствено след подаване на заявление за регистрацията й. Лицензирането на заявка за регистрация на търговска марка е недопустимо и предоставянето на лицензия на заявка противоречи на закона. С постановяване на арбитражното решение в нарушение на посочените норми от ЗМГО е обосновано и твърдяното нарушение на принципа на законност.
Нарушението на принципа на равнопоставеност е обосновано от ищеца с необсъждането на доводите му за нищожност на договора, изложени в писмената защита за сметка на факти, за които не са събрани доказателства и се основават на официалния сайт на “Е….” С., макар посочения субект да не е страна по договора.
Изложеното позволява да се обобщи, че твърдяното от ищеца противоречие на арбитражното решение с обществения ред в Република България изцяло е мотивирано с поддържаното от него възражение в арбитражното производство за нищожност на процесния договора за франчайзинг, на който решаващия орган зачел правни последици, каквито според правната доктрина и съдебната практика не се пораждат при тази форма на недействителност.
Настоящият състав приема, че така релевираните от ищеца доводи касаят допуснати с арбитражното решение нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, които са свързани с правилността на решението по съществото на материалния спор, но не попадат сред основанията, взирани в чл.47 ЗМТА и по-специално не сочат на противоречеие с обществения ред на Република България. Конкретните форми на проявление на това нарушение е не всяко нарушение на закона, а само на тези свръхповелителни норми, които са основополагащи принципи на правораздаването. Такъв принцип е гарантирането на принципа на равенство и състезателеност в процеса, възпроизведенен в чл.121, ал.1 от Конституцията на Република България. С оглед характера й на основен закон, регламентиращ базисните обществени отношения, съдържащата се в него императивна разпоредба се включва съдържателно в установения с него обществен ред в страната. Схванат общественият ред в този контекст, релевираният довод не сочи на нарушаване на посочения принцип, а до евентуална неправилност на решението, което е извън предмета на спора в производството по чл.47 ЗМТА.
Изложените в съобразителната част на арбитражното решение подробни и аргументирани съждения на АС при БТПП във връзка с релевираното от настоящия ищец възражение за нищожност на договора за франчайзинг, на който се основават предявените срещу него претенции на “Е. Б.” АД, както и осъществената от същия правораздавателна дейност при постановяване на арбитражния акт, не обосновават правен извод за противоречието му с обществения ред в страната.
Не би могло да се сподели твърдението на ищцовата страна, че процесуалното поведение на АС при събиране и оценка на доказателствата е довело до нарушаване принципа на равнопоставеност на страните и на състезателното начало. Решаващият орган е обсъдил всички доказателства и е отговорил на инвокираните от ищеца правнорелевантни доводи в защита на позицията си, с което е обезпечил правото му на защита. При преценка на всички доказателства и възражения на страните, АС при БТПП не е обвързан от наведените от тях доводи и направените поради това собствени изводи относно релевантните за спора факти не съставляват нарушение на основополагащия принцип на правораздаването – гарантирането на принципите на равенство и състезателност в процеса.
По изложените съображения предявеният на основание чл. 47, т. 3, пр.2 ЗМТА иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Т. Б. Е.2” ООД иск за отмяна по реда на чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА на арбитражно решение от 28.01.2010 г. по В. № 61/2009 г. на АС при БТПП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: