3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 844
София, 30.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 835/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 268 от 16.06.2010 г. по т.д.№ 142/2010 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 20.02.2010 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№ 5162/2009 г. С първоинстанционното решение е признато за установено по предявения от Районен кооперативен съюз-С. иск по чл.422 ГПК, че касаторът дължи на ищцовата кооперация сумата 4 602.10 лв., представляваща част от цената на доставена и приета алуминиева дограма по три фактури от 2008 г.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението при съществени процесуални нарушения, поради което се иска отмяната му като неправилно.
В изложението, депозирано по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът не се е произнесъл по всички възражения във въззивната жалба; липсват мотиви, тъй като въззивният съд преписал мотивите на първоинстанционното решение; не са съобразени всички доказателства по делото; несъобразявайки подадената пред него въззивна жалба съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна Районен кооперативен съюз-С. по съображения, изложени в писмения отговор моли да се остави в сила въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли иска, въззивният съд възприел извода на районния съд за наличие на договорни отношения между страните за изработка, доставка и монтаж на дограма, както и че работата е приета от възложителя без възражения, поради което дължи заплащане на договореното възнаграждение. Този извод според въззивния съд се налагал от факта, че недостатъците според съдебно-техническата експертиза са видими и не се налага период от време, за да се проявят, така че направеното три месеца след монтиране на дограмата възражение за некачествено изпълнение не може да породи правата на поръчващия, визирани в чл.265 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване
Съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпросът трябва да е конкретен и да съществува по делото, докато в случая това не е така. Видно от мотивите към въззивното решение съдът е действал като инстанция по същество, обсъдил е доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните и е направил собствени фактически и правни изводи, така че не може да се твърди, че не е разгледал спора, а е преписал част от мотивите на първоинстанционното решение. При това положение следва да се приеме, че с поставените въпроси касаторът не обосновава наличие на основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането на касационния контрол на въззивното решенвие, а излага твърдения за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Независимо от изложеното настоящият състав намира за уместно да изтъкне, че съгласно чл. 272 ГПК, когато потвърждава първоинстанционното решение, въззивният съд може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд, когато не са били посочени нови факти и не са били представени нови доказателства и поради това решаващата дейност е еднаква по обем и при двете инстанции.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 268 от 16.06.2010 г. по т.д.№ 142/2010 г. на Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: