3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 998
София, 19.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 13.12.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 915 /2011 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Б. И. Б. от [населено място] против определение на Варненския апелативен съд № 409 от 28. 07.2011 год., по ч.т.д.№ 442/2011 год., с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на подадената частна жалба вх. на В. № 20830/27.06.2011 год. срещу разпореждане № 2388/ 10.06.2011 год. на Варненския окръжен съд, основано на чл.129, ал.1 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 и чл.128, т.2 ГПК .
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, поради което се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна [фирма], в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК във вр. с чл.274, ал.3 ГПК в приложеното към частната жалба изложение на частния жалбоподател по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивния съд.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, попадащо в обхвата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, което е постановено за първи път от въззивния съд, обосновава правен извод, че произнасянето на касационната инстанция не е обвързано от наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което за настоящия съдебен състав отсъства задължение да ги обсъжда, независимо от изложението на частния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Правилно въззивният съд е приел, че разпореждането на Варненския окръжен съд № 2388/10.06.2011 год., с което исковата молба на Б. И. Б. е оставена без движение като нередовна и на последния, в качеството му на ищец, са дадени конкретни указания за конкретизиране на исковата претенция за унищожаемост на сключения договор, както и за внасяне на пълен размер държавна такса, съгласно процесуалното правило на чл.72, ал.1 ГПК и Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за всеки един от предявените в обективно кумулативно, а не както се твърди евентуално, съединени искове – за прогласяване недействителността на сключения с ответника договор и за връщане на получените от същи суми по недействителната сделка, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол.
Срещу процесуалната незаконосъобразност на съдебния акт на първоинстанционния съд, вкл. евентуално лишените от основание в закона и Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, указания относно определената като размер държавна такса, както това изрично е прието и в т. 5 на задължителното за съдилищата в страната ТР № 1/17.07. 2001 год. на ОСГК, правно важимо в тази си част и при действащия ГПК, страната може да се защити единствено чрез обжалване на определението за прекратяване на делото, обусловено от връщане на исковата и молба, поради неотстранена в срок нейна нередовност.
Отделен в тази вр. остава въпросът дали Варненският окръжен съд е следвало повторно да оставя исковата молба на ищеца като нередовна и да дава нов срок за отстраняване на констатираните недостатъци, но доколкото същият е в изключителна прерогатива на решаващия съд, то той не би могъл да бъде обсъждан в настоящето производство.
Срещу евентуално необосновано забавените процесуални действия по разглеждане на делото всяка една от страните в процеса разполагат с правото да подаде молба по реда на чл.255 и сл. ГПК за определяне на срок за извършването му и именно в това се състои защитата на ищеца срещу процесуално неоправданото оставяне на исковата му молба без движение, поради което доводите на настоящия частен жалбоподател за обжалваемост на разпореждането на В., обосновани с липсата на възможност за защита в разглежданата хипотеза, се явяват неоснователни.
Само за прецизност на настоящето изложение е необходимо също да се посочи, че съотношението, в което се намират помежду си заявените с обща искова молба искове е обусловено от условията, които законът предвижда като правни последици, за които се търси правната защита от ищеца, а не от формално вписания от последния способ на обективно съединяване, което именно първоинстанционният съд в случая е съобразил.
При евентуално обективно съединяване произнасянето по евентуалния иск е обусловено от отхвърлянето на главния иск и това искане на ищеца следва изрично да произтича заявения петитум, а такъв извод в не би могъл да се направи от депозираната от Б. молба вх. на В. № 18635/ 2010 год..
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Варненския апелативен съд № 409 от 28.07.2011 год., постановено по ч.т.д.№ 422/2011 год., с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на подадената от Б. И. Б. частна жалба с вх.№ 20830/ 27.06.2011 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: