4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 14.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.02.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 555 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. за следприватизационен контрол[населено място] против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 308 от 16.02.2010 год., по т.д.№ 1209/2009 год., с което са оставени в сила решенията на Пловдивския окръжен съд- основно № 236 от 22. 07. 2009 год. и допълнително- № 428 от 28.10.2009 год., двете по т.д.№ 93/ 2008 год., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора, в качеството му на ищец, срещу [фирма], гр. П. обективно съединени искове, основани на чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата общо от 18 240 404.61 лв., съставляваща сбор от конкретно дължими неустойки за забава в плащането на 15-те разсрочени вноски от продажната цена на сключената на 24.02.1999 год. между Министъра на търговията и туризма и ответното търговско дружество приватизационна продажба на 10 912 дяла, представляващи 75% от капитала на [фирма], гр. П. и е прекратено производството по делото по отношение на претендираната неустойка за забава в размер на 1% на ден върху остатъка от сумата за всеки ден забава, съгласно т.19 от приватизационната сделка, за периода от 22. 02. 2008 год., т.е. приблизително от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на съответните 15 годишни парични вноски.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалноправната норма на чл.8, ал.3 и ал.4 ЗОСОИ и на процесуалното правило на чл.100, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК / отм./, поради което се иска отмяната му и разрешаване на възникналия правен спор по същество от настоящата инстанция.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е аргументирано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърдението на касатора е, че по отношение на разрешените от въззивния съд и обусловили крайния правен резултат по делото въпроси на материалното и процесуално право, които доуточнени от касационната инстанция в съответствие с правомощията и, според задължителните за съдилищата в страната разяснения, съдържащи се в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС са следните :1.Възможно ли при престиране на различно от дължимото по договора, вкл. плащане с компенсаторни инструменти и отсъствие на кредиторово съгласие, да настъпи погасителният ефект на изпълнението?; 2. Приложима ли е разпоредбата на чл.8, ал.3 ЗОСОИ, щом купувачът по приватизационната сделка е в забава по см. на чл.8, ал.4 ЗОСОИ и просроченото задължение е погасено по предвидения в чл.8, ал.3 ЗОСОИ ред? и 3.Допустим ли е иск за неустойка за периода на длъжниковата забава, следващ датата на исковата молба,т.е. за бъдещ период, когато това изрично е уговорено в договора? е налице противоречие в съдебната практика.
Като израз на визираното противоречиво разрешаване на формулираните по-горе въпроси са цитирани решения на отделни състави на ВКС: № 1012/1999 год., по гр.д.№ 271/99 год. на V-то г.о.; № 267/2004 год., по гр.д.№ 1699/2003 год. на І-во т.о.; по гр.д.№ 607/2004 год. на ІІ-ро т.о.; по т.д.№ 279/2005 год. на ІІ-ро т.о. и № 972 / 2007 год., по т.д.№ 531/2007 год. на ТК, както и решение № 1674 / 2005 год., по гр.д.№ 849/2004 год. на ВОС и решение на Русенския районен съд по гр.д.№ 3/2008 год..
Ответната по касационната жалба страна не е заявила отговор в срока и по реда на чл.287ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложеното и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовност, подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение П. апелативен съд е приел, че извършеното от длъжника плащане на пълния остатък от цената по сключения приватизационен договор чрез компенсаторни инструменти съответства на създадената с нормата на чл.8, ал.3 ЗОСОИ привилегия за купувача, при определените от законодателя предпоставки да погаси дълга си с непарични платежни средства, поради което и без съгласието на продавача погасителният ефект на изпълнението е настъпил.
Изложени са съображения, че доколкото с компенсаторните записи изцяло е заплатено както просроченото задължение на дружеството по първата разсрочена вноска, така и дължимата по силата на сключения приватизационен договор неустойка за забавата и, то хипотезата на чл.8, ал.4 ЗОСОИ, на която ищецът се позовава в случая отсъства, поради което и купувачът е могъл успешно да упражни правото си на плащане чрез предвидените в чл.8, ал.3 ЗОСОИ компенсаторни инструменти, което изпълнение е прието и без възражения от продавача -Министерството на икономиката.
По отношение извода на първоинстанционния съд, че е недопустимо да се претендира неустойка, за период след датата на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми, въззивната инстанция, в качеството си на съд по съществото на спора е споделила изцяло, като основано на закона възприетото разрешение за отсъствие на процесуална възможност неопределяемо по размер вземане да бъде предмет на самостоятелна искова защита, доколкото едно от съществените проявления на диспозитивното начало в гражданския процес е именно обвързаността на съда от заявената от ищеца искова претенция, индивидуализираща се чрез основанието и размера и.
Следователно от решаващите мотиви, съдържащи се в обжалваното решение се налага правен извод, че поставените от касатора въпроси на материалното и процесуално право, като значими за изхода на делото, попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
По отношение на първия два от тях, обаче, не е налице визираният критерий за селекция, който с оглед цитираната съдебна практика и наведените от жалбоподателя доводи за противоречивото му разрешаване от съдилищата, следва да бъде квалифициран по т.2, а не по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК- арг. от т.3 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Обстоятелството, че с постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, ТК: № 60/ 25.05.2009 год., по т.д.№ 698/2008 год. на ІІ-ро т.о. , № 87/23.06.2009 год., по т.д.№ 594/2008 год. на ІІ-ро и № 80/07.07.2009 год., по т.д.№ 725/2008 год. на І-во т.о. е прието, че правото да се плати остатъка от цената по сключения приватизационен договор с компенсаторните инструменти по чл.8, ал.3 от ЗОСОИ произтича от самия закон, поради което упражняването му е предоставено на едновластната преценка на неговия носител – на купувача, като наличието на предвидените от законодателя предпоставки поражда за продавача само задължение да приеме така предложеното му плащане и то има погасителен ефект за задължението, означава, че съществуващото до момента противоречие в съдебната практика по горепосочените въпроси на материалното право е преодоляно със задължителна съдебна практика на ВКС, което само по себе си изключва и селективния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Даденото от Пловдивския апелативен съд с обжалвания съдебен акт разрешение на тези въпроси е в съгласие със създадена по реда на действащия ГПК – чл.290 и сл. задължителна за съдилищата в сраната практика на ВКС, поради което в случая не е налице и основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се касае до формулирания от жалбоподателя въпрос на процесуалното право, то твърдяното противоречие, произтичащо от възприетото в цитираните влезли в сила съдебни актове на ВОС и на РРС разрешение на същия формално е налице, но обстоятелството, че с решение № 59 от 29.04.2010 год., по т.д.№ 687/2009 год. на І г.о. на ВКС, постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК по задължителен за съдилищата в страната начин е прието, че ищецът не би могъл по реда на чл.92, ал.1 ЗЗД да претендира заплащане на неустойка за бъдеще време, т.е. да претендира обезщетяване бъдещите му вреди от длъжниковото неизпълнение, съобразно договорената неустоечна клауза, като за правилна съставът на касационната инстанция е обявил практиката на съдилищата в смисъла, в който е и даденото от Пловдивския апелативен съд разрешението в обжалваното решение, означава, че визираното противоречие е преодоляно и допълнителната процесуална предпоставка – основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК отсъства.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 308 от 16.02.2010 год., по т.д.№ 1209 / 2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: