4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 229
С., 08.04. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 760/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. Д. срещу решение № 519 от 22.04.2010 г. по гр.д.№ 1706/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 2234 от 09.07.2007 г. по гр.д.№ 4093/2007 г. на Варненския районен съд, ХХХІV-ти състав. С последното е уважен предявения от [фирма] иск срещу касатора, с който по реда на чл.97, ал.1 ГПК (отм.) е признато за установено по отношение на П. Н. Д., че ТД притежава правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в[населено място] и съставляващ ПИ № 488, придобито чрез преобразуване по реда на чл.17а ЗППДОбП (отм.) и сключена приватизационна сделка.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му. Излага доводи за необсъдени по делото доказателства, в т.ч. на заключения на изслушаните по делото експертизи, като изтъква, че според представеното по адм.дело Заповед от 2001 г., изпълнена текстово и в графична част само част от пл.имот № 488 попадала в имота на ищеца, а останалата му част – върху проектна улица, както и становището на вещото лице от счетоводната експертиза, според което е възможно процесния имот да включен в баланса на праводателя на ищеца и следователно изводите на съда не почиват на установени по надлежния ред релевантни за делото факти.
В изложението, депозирано съобразно изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди релевираните възражения и събраните в тяхна подкрепа доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, който въпрос счита че е решен в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 ГПК (отм.), обективирана в приложени от него решения, постановени по реда на отменения ГПК.Като втори въпрос на процесуалното право от значение за изхода на делото се сочи селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за аналогията между чл.235 ГПК и чл.188 ГПК (отм.).
Ответникът по касация [фирма] възразява срещу допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения му отговор, в който са развити и доводи за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на прекулзивния едномесечен срок по чл.283 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение след съвкупен анализ на доказателствата по делото и наведените от касатора доводи за допустимост на касационното обжалване намира, че не са налице сочените от него селективни критерии за достъп до касация на въззивното решение.
Производството е образувано по иск на [фирма] срещу касатора за установяване по реда на чл.97, ал.1 ГПК (отм.) на правото на собственост върху недвижим имот ПИ № 488, кв.2 по плана на[населено място], обоснован с твърдението, че имотът е придобит на основание чл.17а ЗППОбД (отм.), както и с непротивопоставимостта на решението по адм.д.№ 212А/1993 г. на ВОС, с което е отменено отчуждението на процесния имот в полза на ответник, постановено въпреки отсъствието на предпоставките за реституирането му по чл.2 ЗВСВНОИ.
За да постанови обжалваното решение, въззивния съд приел за установено, че имотите пл.№ 488 и 4379 са идентични и че имот пл.№ 488 попада в площадка, отредена за паркинг, което мероприятие било изпълнено преди 1992 г., а от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установявало, че имот пл.№ 4379, като част от отчуждените с А. № 665/13.12.1984 г. попада в тази територия, която е била възложена за оперативно управление в полза на Б. „И.”- Варна, праводател на ищеца. Въз основа на така установените факти съдът приел, че след като процесния имот е бил заприходен в баланса на предприятието при преобразуването му в ЕООД, то на основание чл.17а ЗППДОбП той е включен и в актива на последното, а оттам и у ищцовото дружество. Изложени са съображения, че реституционното решение е постановено в едностранно производство, развило се само с участието на молителя, сега касатор и поради това не обвързва ищцовото дружество, което на общо основание може да оспорва наличието на предпоставките за реституция на процесния имот. Прието е в тази връзка за недоказано, че ответникът е притежавал правото на собственост върху процесния имот преди отчуждаването му през 1970 г., а освен това доказателствата по делото сочели, че мероприятието, за което то е било отчуждено, е било изпълнено преди 1992 г., от което е заключено, че ищецът е собственик на процесния имот, тъй като не са били налице материалноправните предпоставки за неговото реституиране в полза на ответника.
Настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. Поставеният от касатора въпрос за приложението на чл.188 ГПК (отм.) във връзка с обсъждане на събраните по делото доказателства не осъществява основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Разпоредбата на чл.188 ГПК (отм.) задължава съда да извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, които са допустими и относими към спора, както и да обсъди доводите на страните. Неспазването на това изискване представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е касационно отменително основание по чл.281 ГПК. Следователно доводите, които страната развива, за да обоснове това основание за отмяна не могат да служат като основание по чл.280 ГПК за достъп до касационното обжалване. Формулирането на значимия за конкретното дело процесуален въпрос трябва да е свързано с доказателствената сила на писмените доказателства, разпределяне на доказателствената тежест между страните, но страната не може да се позовава единствено на нарушение на разпоредбата на чл.188 ГПК (отм.). В случая такива специфични за делото въпроси не са посочени, обстоятелство, обуславящо извода, че по повдигнатият въпрос не е налице основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Позоваването на касатора на констатирана от него аналогия между между разпоредбата на чл.235 ГПК и тази на чл.188 ГПК (отм.) не обосновава извод за относимост на поставения въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото в конкретния случай преценката за съблюдаване на процесуалния закон ще бъде свързана с приложението на чл. 188 ГПК (отм.), по отношение на който текст не се налага тълкуване, а и е налице достатъчно позната и непротиворечива съдебна практика.
След като новата процесуална уредба е неприложима в конкретния случай, то за касационния съд отсъства законово изискване за произнасяне по въпроси, които не могат да бъдат подвеждани под нововъведена правна уредба, и с това да се обосновава критерий, свързан с точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В обобщение настоящият състав приема, че не са налице сочените предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 519 от 22.04.2010 г. по гр.д.№ 1706/2009 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: