3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 696
С., 12.10.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ търговско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 376/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. И. Т. срещу определение № 97 от 08.02.2010 г. на Русенския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 55/2010 г., с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение от 31.07.2009 г. по ч. гр. д. № 4664/2009 г. на РС[населено място] за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и е постановено издаване на изпълнителен лист.
С частната касационна жалба е наведено оплакване за необоснованост на обжалваното определение и допуснати нарушения на материалния закон.
В депозираното по делото съгласно изискванията на чл. 284, ал. 3, ал. 1 ГПК изложение частният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от съществено значение, без да е формулиран такъв, който е противоречиво разрешаван от съдилищата – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] изразява становище за недопустимост на касационното обжалване на въззивното определение по съображения, изложени в депозирания по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК отговор.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на Търговска колегия, Второ отделение, след като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно с правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна в процеса страна, но е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл. 419 ГПК, е потвърдено разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК. Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал. З ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК не попадат в кръга на визираните в т. 1 и 2 на текста, тъй като тези актове не са преграждащи, с тях не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасянето на Русенския окръжен съд е изчерпан инстанционния контрол за обжалване.
По изложените съображения настоящия състав приема, че частната касационна жалба е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на Т. И. Т. срещу определение № 97 от 08.02.2010 г. на Русенския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 55/2010 г
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: