2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 808
София, 22.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 415/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 18.01.2010 г. по гр.д.№ 620/2009 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение Т 0045 от 30.07.2009 г. по гр.д.№ 1463/2008 г. на Шуменския районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу [фирма] отрицателен иск за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата 2 698,14 лв. главница за изразходвана топлинна енергия за периода от м.ноември 1997 г. до м.март 2000 г., 1 701.61 лв. обезщетение за забава в плащането й за посочения период и 1 815.41 лв. законна лихва върху главницата.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си в касационната жалба съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката е развила съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с твърдението, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по казус, решен в противоречие с практиката на ВКС, същият е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, осъществяващи основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касаторката във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.1-3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, постановено по иска на касаторката по чл.124 ГПК за установяване недължимост на сумите, за които [фирма] се снабдила с изпълнителен лист по реда на чл.237 ГПК (отм.) въззивният съд изложил съображения, че независимо от направения отказ от ползването на топлоенергия, същата е продължила да има качеството на потребител и на основание чл.55, ал.8 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия дължи 25% от стойността на подадената топлоенергия, необходима за нормалното отопление на обекта.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение констатира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения:
В депозираното по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение не се съдържат основания за достъп на въззивното решение до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на закона е възпроизведена бланкетно, без обосновка. Не е формулиран кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос, по който даденото от въззивният съд разрешение да противоречи на задължителната практика на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното неоправдано би засилило служебното начало във вреда на ответната по касация страна, а и възможно би било жалбоподателката, да влага в правния въпрос различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Приложените копия от съдебни решения са постановени по правни спорове, различни от настоящия, в тях са третирани различни процесуални въпроси и поради това не могат да обосновават наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за достъп на обжалваното решение до касация.
Изложените оплаквания за нарушение на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и могат да бъдат предмет на обсъждане при вече допусната касация, но не са основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.01.2010 г. по гр.д.№ 620/2009 г. на Шуменския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: