3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 861
С., 03.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 841/2010 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Т. Г. С. от [населено място] против въззивното определение на Хасковския окръжен съд № 175 от 02.07.2010 год., по в.ч.гр.д.№ 335/2010 год., с което е потвърдено разпореждането на Хасковския районен съд № 436 от 22. 01. 2010 год., по ч.гр.д.№ 116/2010 год. за отхвърляне на подаденото от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.418, ал.2 ГПК, във вр. с чл. 417, т.9 ГПК срещу длъжника Татяна Д. Т..
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения за допуснато нарушение на закона, поради което се иска отмяната му.
Според частния касатор, изводът на въззивния съд, че процесният запис на заповед не е годно изпълнително основание, тъй като не носи подписа на своя издател – задължителен реквизит, съгласно чл.535, т.7 ТЗ е необоснован. Обстоятелството, че в случая липсва друг подпис, извън подписа на ”поемател” в документа, означава, че подписът е на издателя на ефекта, тъй като не е налице задължително изискване на закона за подписването му от поемателя, което въззивният съд не е съобразил в нарушение на закона. Несъгласие страната е изразила и с преценката на съда относно дължимата за заповедното производство държавна такса.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК не е заявила становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество е неоснователно.
За да постанови обжалваното определение Х. е счел, че приложеният запис на заповед не е редовен от външна страна документ, поради липса на един от задължителните му реквизити по чл.535 ТЗ- подпис на неговия издател, доколкото такъв е положен единствено от лице, посочено като „поемател”, поради което същият не удостоверява изпълняемото право, за което се иска издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417, т.9 ГПК.
Изложени са съображения, че доколкото в заповедното производството съдът не е оправомощен да изследва автентичността на документа, на който вземането на кредитора се основава, то твърденията на последния относно авторството на длъжника, като издател на ефекта са правно ирелевантни и не могат да обосноват различен от изградения от ХРС правен извод за липса на подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, поради нередовен от външна страна запис на заповед.
Следователно, дори да се приеме, че при липсата на изрично формулиран от касатора въпрос на материалното и/ или процесуално право, какъвто е разглежданият случай, значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК се явява въпросът за редовния, съгласно чл.535 ТЗ, от външна страна запис на заповед, въз основа на който може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, то този въпрос е разрешен от Х. в съответствие със задължителната съдебна практика – ТР № 1/28. 12. 2005 год., по т.д.№ 1/2004 год. на ОСТК на ВКС. Постановено при действието на ГПК/ отм./ – издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед по чл.237,б.”е” ГПК/ отм./, цитираното тълкувателно решение е приложимо и към заповедното производство, доколкото не съществува законово основание за различно от възприетото от ОСТК на ВКС тълкуване на ТЗ относно задължителните за редовността и действителността на записа на заповед негови реквизити.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че частният касатор, освен, че не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който разрешен от Х., да попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно разясненията в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, не е въвел и допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване- някое от основанията по т.1-3 на чл.280 ГПК.
Доколкото съдържащите се в тази вр. в частната касационна жалба доводи са относими единствено към правилността на обжалвания съдебен акт, то за настоящата инстанция е невъзможно въз основа на последните да извърши възложената и от законодателя проверка за наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване, уредено по действащия ГПК като факултативно, поради което само на това основание следва да бъде отказан достъп до касационно обжалване – арг. от ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Що се касае до въпроса за дължимата държавна такса и поддържаните от частния касатор оплаквания в тази насока, то само за прецизност на настоящето изложение следва да се посочи, че държавната такса, която се дължи от заявителя в заповедното производство е регламентирана от законодателя в чл.12, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с ПМС № 38/27.02.2008 год.. Същата е в размер на 2% от цялата сума, за която се иска издаване на заповедта за незабавно изпълнение и с тази база въззивният съд се е съобразил при определяне на следващата се за касационното производство държавна такса в разглежданата хипотеза на предприето от заявителя обжалване.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Хасковския окръжен съд № 175 от 02.07.2010 год., по в.ч.гр.д.№ 335 / 2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: