5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
С., 26.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 31.05.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 29/2011 година
Производството е по чл.278, ал.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Х. М. Я. от [населено място] против протоколно определение на Софийски градски съд от 25.03.2010 год., по ч.гр.д.№ 8375/2009 год., с което е уважена молбата на настоящия частен жалбоподател, основана на чл. 65 и сл. ГПК от 07. 01.2010 год. за възстановяване срока за обжалване на постановеното от същия съд определение от 02.10.2009 год., по ч.гр.д.№ 8375/2009 год..
Със същата частна жалба, предвид визирания в титулната и част съдебен акт се обжалва и определението на СГС от 02.10.2009 год., по ч. гр.д.№ 8375/2009 год..
Към така подадената частна жалба на ответника по делото Я., предмет на която са както определението на СГС от открито с.з. на 25.03.2010 год., по ч.гр. д.№ 8375 /2009 год., с което е възстановен срока за касационно обжалване на въззивното определение на същия съд от 02.10.2009 год., по горепосоченото ч.гр.д.№ 8375/2009 год., така и последно, с молба вх. на СГС № 59313/ 18.08.2010 год. е заявил присъединяване и друг ответник по спора – А. М. Н..
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
І. По частната жалба на А. М. Н.:
Частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като жалбоподателят няма изискуемата се процесуална легитимация в производство, образувано по частната касационна жалба на Х. Я..
Същият е обикновен другар на частния жалбоподател Я., а не необходим, което означава, че право му на участие в настоящето частно касационно производство не е гарантирано от закона, тъй като всеки от другарите действа самостоятелно и съответните съдебните и законови срокове текат поотделно за всеки един от тях – арг. от чл.216, ал.1 ГПК.
Следователно обстоятелството, че законодателят не е предвидил възможност за присъединяване към частната касационна жалба, нито изрично, нито чрез препращане към процесуалното правило на чл.265, ал.1 ГПК, каквото, според чл.278, ал.4 ГПК е налице по отношение на производството по чл.274, ал.1 и ал.2 ГПК, изключа основателността на подадената от Н. молба с вх.№ 59313/18.08.2010 год. и допустимостта на подадената от същия частна касационна жалба срещу въззивното определение на СГС от 02.10.2009 год., по ч.гр.д.№ 8375/ 2009 год.
Що се касае до така подадената частна жалба, в частта и по отношение протоколното определение на СГС от 25.03.2010 год., по ч.гр.д.№ 8375 / 2009 год., с което е възстановен срока за касационно обжалване на определението на СГС от 02.10.2009 год., по ч.гр.д.№ 8375/2009 год. на Я., то дори и да се приеме, че искането за присъединяване на жалбоподателя Н. е основателно, по силата на чл.265, ал.1 ГПК, във вр. с препращането от 278, ал.4 ГПК, частната жалба в посочената по- горе нейна част е процесуално недопустима, поради отсъствие на възникнало в полза на частния жалбоподател потестативно процесуално правомощие на частна жалба-арг. от чл.66, ал.2 ГПК.
ІІ.По частната жалба на Х. М. Я.:
Подадената от жалбоподателя Я. частната жалба вх. на СГС № 24193/01.04.2010 год., е процесуално недопустима в частта и, касаеща постановеното от СГС протоколно определение от 25.03.2010 год., по ч. гр.д.№ 8375/2009 год.и следва да се остави без разглеждане.
Същата е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но законодателят не е създал процесуална възможност за самостоятелен инстанционен контрол над определенията на съда, с които на страната – молител е възстановен срока за съответното обжалване, поради което същите не попадат в категорията съдебни актове по чл.274, ал.1, т. 2 ГПК– чл.66, ал.2 ГПК.
Тези определения нямат и преграждащ за развитието на производството по делото ефект, поради което по отношение на тях е неприложима и разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
ІІІ. По частната касационна жалба на Х. Я.:
Подадената от жалбоподателя Я. частна жалба с вх. на СГС № 24193 от 01.04.2010 год., допълнена с молба на същата от 28.05.2010 год., в частта и, с която се обжалва въззивното определение на СГС от 02.10.2009 год., по ч.гр.д.№ 8375/2009 год. е в рамките на срока по чл.275, ал.1 ГПК и съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК, във вр. с чл. 66, ал.2 ГПК е процесуално допустима.
Оплакването на частния жалбоподател, макар и непрецизно формулирано е за необоснованост на обжалвания съдебен акт и допуснато от въззивния съд при постановяването му нарушение на съществените процесуални правила, поради което се иска отмяната му и възстановяване на срока за въззивно обжалване на решението на СРС от 30.10.2008 год., по гр.д.№ 12280/2008 год..
В депозирано към частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК частният жалбоподател е обосновал достъпа до касационен контрол с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Твърдението е, че въззивното определение, предмет на подадената частна касационна жалба е постановено в нарушение на закона, тъй като ”на практика страната е била лишена от възможност за защита”.
Излагат се и доводи за пълно „неприлагане на правната норма на ч.64, ал.2 ГПК, поради което не може да се твърди, че следва постоянната практика на ВКС да бъде променена”. В обобщение се поддържа, че пороците на въззивния съдебен акт засягат както съществени процесуални, така и съществени материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Искането за допускане на частно касационно обжалване е неоснователно.
Частният жалбоподател не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който като специфичен за делото и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото в тяхното кумулативно единство според дадените в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС разяснения, задължителни за съдилищата в страната.
Доколкото нито бланкетното възпроизвеждане на текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, нито само цитирането на горепосоченото ТР на ОСГТК на ВКС могат да се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законовата уредба за факултативност на касационния контрол по действащия ГПК и на функциите на ВКС, като инстанция по проверка правилното прилагане на закона, а не на фактите по конкретния спор, то частният жалбоподател не е изпълнил основаното си задължение – да аргументира искането си за разглеждане на частната жалба по същество.
Изложените в тази вр. оплаквания, съдържащи се както в обстоятелствената част на частната жалба, така и в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не биха могли да се определят като формулирани от страната значими за изхода на делото материалноправни и/ или процесуалноправни въпроси, тъй като се отнасят до правилността на обжалвания съдебен акт. Същевременно при твърде пестеливо въведените от частния жалбоподател в тази вр. доводи е изключена и възможността въз основа на последните да бъдат уточнени от касационната инстанция в рамките на указанията по т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС такива правни въпроси.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че изводите на СГС по същество на искането, основано на 64, ал.2 ГПК са изградени въз основа на конкретните факти и обстоятелства по делото, а не на различно дадено спрямо трайно установената съдебна практика тълкуване на процесуалните правила за възстановяване на установените от съда или закона срокове.
Нещо повече, дори и да се приеме, че поставеният от страната въпрос е този изписан ръкописно в последния, следващ първоначалния и подпис абзац на частната жалба и свеждащ се до възможността съдията- докладчик по делото да е председател на съдебния състав в първото с.з., а след това „да размени ролята си с член от състава”, същият притежава правната характеристика на процесуалноправен въпрос, то той не попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК.
Липсата на въведено от законодателя изискване за несменяемост на съдебния състав, разглеждащ гражданскоправен спор, въобще изключва значимостта на поставения правен въпрос за крайния изход на делото.
Само за прецизност на настоящето изложение следва да се посочи, че подреждането на съдиите в съответния съдебен състав, произтича от придобито от тях, според ЗСВ старшинство и като е ирелевантно за процесуалния закон е без значение и за процесуалната законосъобразност на постановения съдебен акт.
Водим от горното, настоящият съставът на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд от 02.10.2009 год., по ч.гр.д.№ 8375/2009 год., по частната жалба на Х. М. Я. от [населено място] с вх. на СГС № 24193/01.04.2010 год., допълнена с молба от 28.05.2010 год..
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частната жалба на Х. М. Я. от [населено място] с вх. на СГС № 24193/01.04.2010 год., в частта, с която предмет на обжалване е протоколното определение на СГС от 25.03.2010 год., по ч.гр.д.№ 8375/ 2009 год..
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частната жалба на А. М. Н. от [населено място] с вх. на СГС № 59313/ 18.08.2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, с която касационното обжалване не е допуснато е окончателно.
В останалата му част, определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: