3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 540
С., 26.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 343/2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. И. срещу решение № 1584 от 15.12.2009 г. по гр.д.№ 2289/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 01.07.2009 г. по гр.д.№ 948/2008 г. на Софийски районен съд, І-, състав. С последното е отхвърлен предявения от касаторката срещу [фирма] иск по чл.208 КЗ на сумата 20 828 лв., претендирана като застрахователно обезщетение по застраховка „пълно автокаско”, както и иска по чл.86 ЗЗД за сумата 902 лв.
В касационната жалба се поддържат доводи за наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована със селективния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпросите 1./ представлява ли невалидното по смисъла на решението свидетелство за правоуправление основание за отказ на застрахователя да изплати обезщетение по застраховка „пълно автокаско”, ако неизпълнението на това задължение не е довело до настъпването на ПТП в същинския му смисъл и 2./дали изтеклия срок увеличава риска от настъпване на застрахователно събитие. Излага се становището, че тези въпроси следвало да се съпоставят с разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ, според която застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по договора, което е значително с оглед интереса на застрахователя. В подкрепа на соченото основание за достъп до касация се цитират с решения на ВКС и на ВтАС, според които неизпълнението на задължението за представяне на определени документи при настъпване на определено застрахователно събитие следва да се преценява от гледна точка на въздействието му за настъпване на застрахователното събитие, като според решението на ВКС от значение е дали това неизпълнение е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
Ответната по касация страна [фирма] не е изразила становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 и 3ГПК приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявения от касаторката иск за заплащане на застрахователно обезщетение за щетите по л.а. „Ситроен” С 4, с рег. [рег.номер на МПС] , настъпили при ПТП на 10.12.2006 г., при което поради несъобразена от нея скорост автомобилът се преобърнал след удар в метална ограда, въззивният съд приел, че независимо от наличието на валидно застрахователно обезщетение между страните, обстоятелството, че ищцата не е притежавала свидетелство за управление, валидно към момента на настъпване на застрахователното събитие съставлява основание за изключване на отговорността на застрахователя, предвидено в т.7.3.1.1 от ОУ на застраховката.
Настоящият състав намира, че изложението не съдържа ясно формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на решението до касация. Дори и да се приеме, че е допустимо такъв да бъде извлечен от касационната инстанция и като такъв се явява въпросът подлежи ли на съдебна преценка дали неизпълнението на конкретно задължение по застрахователния договор е значително, с оглед интереса на застрахователя, предвид обстоятелството, че това договорно неизпълнение изрично е предвидено като основание за изключване на отговорността на застрахователя, както е в разглеждания случай, а същевременно нормата на чл.211 ТЗ не е императивна и не ограничава договорната свобода, то не може да се приеме за доказано допълнителното изискване по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно – даденото от въззивния съд разрешение по обуславящия изхода на делото правeн въпрос да е в противоречие с дадено разрешение на същия въпрос в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК.
В обобщение настоящият състав приема, че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното състав на Върховният касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1584 от 15.12.2009 г. по гр.д.№ 2289/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: