3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 660
С., 10.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 441/2011 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу определение от 17.03.2011 г. по ч. гр. д. № 133/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 10.01.2011 г. по гр. д. № 1469/2009 г. на Кюстендилски районен съд, с което е върната подадената от настоящия жалбоподател въззивна жалба срещу постановеното по делото решение от 22.10.2010 г. поради невнасяне в срок на дължимата държавна такса.
В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на въззивното определение като неправилно поради нарушение на закона.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирано съобразно изискването на препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК, жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване с приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса може ли да се приеме за редовно уведомяване чрез съобщение, което не е връчено при спазване на изискванията на чл.50, ал.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не е изразил становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите в жалбата, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е редовна.
За да потвърди разпореждането на Кюстендилски районен съд, с което е върната подадената от [фирма] въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 1469/2009 г., въззивната инстанция приела, че в рамките на определения от закона едноседмичен срок, предоставен с връченото на 09.11.2010 г. съобщение, жалбоподателят не е представил доказателства за внасяне на дължимата за въззивно обжалване държавна такса в размер на 174.35 лв. Доводите на жалбоподателя за ненадлежно съобщаване на указанията на първоинстанционния съд относно размера на таксата и срока за нейното внасяне са счетени за неоснователни по съображения, че съобщението от 09.11.2010 г. е връчено съобразно изискванията на чл.50 ГПК на служител на дружеството, чиито имена и длъжност са отбелязани изрично от длъжностното лице по призоваването.
Частната касационна жалба не следва да се допуска до касационен контрол. Жалбоподателят не е обосновал общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно – да посочи значимия за изхода на делото правен въпрос, обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос – редовно ли е уведомяването на страната за нередовностите на подадената въззивна жалба, ако съобщението с указанията на съда не е връчено при спазване на условията на чл.50, ал.3 ГПК, не може да се подведе под общото основание на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като преповтаря оплакванията в частната касационна жалба за неправилност на обжалваното определение и е относим към основанията за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК. Правилността на възприетите от въззивния съд изводи относно редовността на връчване на съобщението от 09.11.2010 г. може да се провери едва във фазата на разглеждане на частната жалба по същество, но не и в стадия за селектиране на жалбите според основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 17.03.2011 г. по ч. гр. д. № 133/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: