3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 922
С., 21.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 582/2010 година
Производство по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение № 592 от 26.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 575/2010 г. на Бургаския окръжен съд.
В частната касационна жалба е въведено оплакване за постановяване на определението в нарушение на процесуалния закон – чл.29, ал.4 ГПК, а като основание за допускането му до касационен контрол сочи това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
С определението, предмет на обжалване, съставът на Бургаския окръжен съд потвърдил определение № 1775 от 11.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 1668/2010 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлена молбата на [фирма] за назначаване на особен представител, който да заяви от името на дружеството извършване на вписванията по прехвърлянето на дружествените дялове от съдружника М. В. на съдружника [фирма], както и прекратяване на участието в дружеството на прехвърлителя.
Въззивният съд приел, че назначаването на особен представител на дружеството поради отказа на управителя да заяви посочените обстоятелства за вписване може да бъде преодолян от самото дружество чрез свикване на общо събрание за назначаване на такъв по реда на чл.138, ал.2, изр.2 ТЗ, като освен наличието на този специален ред на защита въззивният съд изтъкнал като съображение за неоснователност на молбата по чл.29, ал.4 ГПК, че посочената разпоредба е приложима при противоречие между представляващ и представляван единствено в исковото, но не и в безспорното охранително производство.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК с необходимостта поради липсата на недвусмислен отговор както в текста на чл.29, ал.4 ГПК, така и в съдебната практика от произнасяне от ВКС по въпроса допустимо ли е назначаването на особен представител и на юридически лица, а не само на физически и приложима ли е посочената разпоредба в охранителното производство или единствено в исковото, както било прието от въззивния съд.
Формулираните от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси могат да бъдат разисквани единствено във висящо гражданско производство, извън което, поради отсъствието на фигурите на представляващ и представляван, въпрос за противоречие в интересите им не може да стои. Разглежданият случай не е такъв, тъй като искането за назначаване на особен представител е направено извън приключилото с отказ за вписване охранително производство. Това налага извода, че съдилищата са се произнесли по недопустима молба, обстоятелство, обуславящо недопустимостта и на постановените от тях съдебни актове. Преценка дали поставените от жалбоподателя въпроси отговарят на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК не следва да бъде извършвана, тъй като тя предполага не само валиден, но и допустим съдебен акт, какъвто не е атакуваният.
В изпълнение на служебно вмененото задължение на касационната инстанция да следи за валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, настоящият състав намира, че постановеното от въззивния съд определение, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат обезсилени, а производството по молбата на [фирма] по чл.29, ал.4 ГПК прекратено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение № 592 от 26.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 575/2010 г. на Бургаския окръжен съд, както и потвърденото с него определение № 1775 от 11.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 1668/2010 г. на Бургаския районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по молбата на [фирма] по чл.29, ал.4 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: