4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
С., 07.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.12.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 465/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД[фирма],[населено място] против въззивното решение на П. апелативен съд № 301 от 15.02.2010 год., по възз.гр.д.№ 1208/2009 год., с което е потвърдено решение № 17 от 07.10.2009 год., по т.д.№ 107/2009 год. на С. окръжен съд и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора обективно съединени искове по чл.327, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 26 287.50 лв., представляваща неплатена цена на доставено гориво по фактура № 961/29.07.2005 год. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 13039.25 лв., обезщетение за забава за периода 30.07.2005 год. – 24.02.2009 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.301 ТЗ и на съществените съдопроизводствени правила по преценката и доказателствената сила на събраните в хода на делото допустими доказателства- основания за касация по чл.281, т.3 ГПК.
Касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че процесната фактура, подписана от представител на ответника не удостоверява отразеното по нея получаване на доставеното количество гориво и цена, позовавайки се на безспорното и осчетоводяване от ответното ТД [фирма] и извършеното от последното плащане на дължимия по този счетоводен документ ДДС, които действия съставляват извънсъдебно признаване на претендираното вземане, както и на законовото правило на чл.301 ТЗ.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е аргументирано с предпоставките на чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Твърдението е, че даденото от въззивния съд разрешение на обусловилия крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право, който доуточнен съобразно правомощията на касационната инстанция по т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС е: за произтичащите от извършено в счетоводството на купувача осчетоводяване на неподписаната от последния фактура и осъществено заплащане на ДДС по същата правни последици за приложението на чл.301 ТЗ, с оглед и вложения от законодателя смисъл в понятието „противопоставяне на търговеца” противоречи на възприетото по същия в задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 46/2009 год. по т.д.№ 454/2008 год. на ІІ-ро т.о.; № 44/2009 год., по т.д.№ 447/ 2008 год. на ІІ-ро т.о. и практиката на съдилищата, израз на която са- решение на ВКС № 63/2009 год., по т.д.№ 87/2009 год. на ІІ т.о. и решение № 97/2008 год., по гр.д.№ 689/2007 год. на В. окръжен съд.
Същевременно според жалбоподателя липсата на обобщена съдебна практика по процесуалноправните въпроси, обусловили решаващите изводи на въззивния съд -за правнозначимите за предаване стоката на купувача по договор за доставка доказателства и за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, както и да изложи свои собствени съждения относно приетите за установени факти и изградени правни изводи, обосновава допускане на касационното обжалване и въз основа на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила срещу въведените от касатора предпоставки за достъп до касационен контрол и алтернативно срещу основателността на твърдяните касационни основания за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърден съдебния акт на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените в обективно кумулативно съединяване искови претенции по чл.327, ал.1 ТЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД, П. апелативен съд е приел, че независимо от съществуващите трайните търговски отношения между страните, породени от неформални договори за доставка на гориво, ищецът е установил, съобразно въведената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест в процеса, в качеството си на доставчик да е предал на ответното ТД описаната в процесната фактура стока, поради което не е налице възникнало за последния задължение за заплащане претендираната от доставчика покупна цена, обективирана в процесната фактура и обусловена от забавената парична престация мораторна лихва за визирания в исковата молба период.
Позовавайки се на събрания по делото доказателствен материал, вкл. заключенията на изслушаните съдебно- почеркова и икономическа експертизи решаващият съд е счел за доказано оспорването на съставената от ищцовото ТД фактура, поради което е изградил правен извод, че не е налице извършено от доставчика реално предаване на описаното гориво на купувача, поради което осчетоводяването на документа и заплащане на ДДС от страна на последния са действия ирелевантни за обосноваване задължението на ответника за плащане на цената.
Поради липсата на доказателства индивидуализиращи лицето, подписало за”получател” процесната фактура и приело твърдяната доставка на гориво, за неприложимо е счетено и законовото правило на чл. 301 ТЗ.
Следователно от решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че поставеният от касатора материалноправен въпрос е обусловил крайния правен резултат по делото,поради което наличието на главната предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказано.
Обстоятелството, че възприетото от въззивния съд разрешение на същия е в противоречие с приетото относно приложението на чл.301 ТЗ в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, II т. о., на което касаторът се позовава, обосновава правен извод, че в случая е осъществен и визираният критерий за селекция- допълнителна процесуална предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, чиято правна квалификация не е по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а по т.1.
Що се касае до останалите посочени от [фирма] съдебни решения, като израз на съществуващо в практиката на съдилищата противоречие по формулирания правен въпрос, то освен, че съдебният акт на В. окръжен съд е без данни да е влязъл в сила, поради което обективно не би могъл да бъде възприет за част от съдебна практика, само по себе си обстоятелството, че по същия въпрос е създадена задължителна съдебна практика на ВКС, с която цитираните решения на отделни състави на касационната инстанция са в съгласие е достатъчно, за да се отрече приложението на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК- арг. от т.2 и т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на поставените процесуалноправни въпроси, свеждащи се всъщност до функциите на въззивната инстанция, като съд по съществото на спора, вкл. относно преценката на относимите по делото доказателства, които несъмнено са значими по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл , въведеният от жалбоподателя селективен критерий– отсъства, тъй като с ТР №1/2001 год. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни в тази насока за съдилищата в страната разяснения.
Отделен остава въпросът, че в случая липсва и аргументация, в какво се изразява значението на формулираните процесуалноправи въпроси за точното прилагане на процесуалния закон и за развитие на правото, в тяхното кумулативно единство, посочено от законодателя, която не се изчерпва с изписване на законовия текст и обсъждане правилността на изводите на въззивния съд- арг. от т.4 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
С оглед гореизложеното и на осн. чл.288 ГРПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на П. апелативен съд № 301 от 15.02.2010 год., по в.гр.д.№ 1208 /2009 год., по описа на с.с..
УКАЗВА на касатора ТД[фирма],[населено място] в едноседмичен срок от съобщението до него да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на сумата 786.54 лв./ седемстотин осемдесет и шест лева и петдесет и четири ст./, като в същия срок представи по делото и документ, удостоверяващ извършеното плащане.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на дадените и указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД ВНАСЯНЕ дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: