2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 01.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 18.01.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 825 /2010 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.220 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], гр.Б. против въззивно определение на Б. окръжен съд № 1141 от 23.07. 2010 год., по ч.гр.д.№ 1245/2010 год., с което е потвърдено определението на Б. районен съд от 08. 06. 2010 год., по гр.д.№ 8706/ 2009 год. и е оставено без уважение искането на настоящия частен жалбоподател, в качеството му на ответник по спора, за допускане привличането на ЕТ Р. Н. В., упражняващ търговска дейност под фирма ”П.- ЕЛ-Р. В.”, като трето лице- помагач в процеса, поради пропускане на срока по чл. 219, ал.1 ГПК.
С частната жалба е въведено оплакване за необоснованост и процесуална незаконосъобразност на обжалваното определение, поради което се иска отмяната му и уважаване на направеното от страната искане, основано на чл.219, ал.1 ГПК.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК, във вр. с препращането от чл.274, ал.3 ГПК жалбоподателят [фирма] е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, твърдейки, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за изхода на конкретния правен спор въпрос на процесуалното право – следва ли въззивният съд да се произнесе по законосъобразността на обжалваното определение на БРС, с което е оставено без уважение искането за допускане на трето лице помагач, преди произнасяне от първоинстанционния съд по депозирана от частния жалбоподател молба, основана на чл.64 ГПК за възстановяване на срока по чл.219, ал.1 ГПК е в противоречие с възприетото в практиката на ВКС разрешение по същия, израз на която са определения: № 40/ 29.01.2009 год., по ч.гр.д.№ 1904/2008 год. на І-во г.о и № 487/2009 год., по ч.т.д.№ 367 /2009 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС.
Същевременно, според частния жалбоподател, разрешеният от въззивния съд процесуалноправен въпрос/ неправилно определен като въпрос на материалното право/- „представлява ли извършената от ищеца промяна в съдържанието на исковата молба и ангажирането на допълнителни доказателства”особено непредвидено обстоятелство за ищеца, което не е могъл да преодолее”, обосноваващо възстановяване на срока по чл.64, ал.2 ГПК и водещо до извод, че искането за привличане на третото лице- помагач е заявено в срок”, поради липса на съдебна практика се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по частната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното:
Съгласно дадените в т.5 на ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС, задължителни за съдилищата в страната разяснения, приложими и при действащия ГПК предвид идентичността на процесуалноправната уредба на участие на третите лица в процеса- чл.218 ГПК, чл.219 ГПК и чл.220 ГПК, определението, с което е отказано встъпване или привличане на трето лице – помагач няма преграждащ развитието на конкретното дело ефект, поради което не попада в обсега на съдебните актове по т.1 на чл.274, ал.3 ГПК.
Горното разбиране следва от обстоятелството, че третото лице няма качеството на главна страна по делото, което означава, че обратната исковата претенция от него или срещу него може да бъде предявена всякога и в отделно самостоятелно производство, вкл. след приключване на спора, по който е отказано допускането му, като подпомагаща страна.
Следователно с постановяване на въззивното определение на Б. предвиденият от законодателя в чл.220 ГПК процесуален ред на двуинстанционно разглеждане на искането по чл.219 ГПК на ответника по образуваното пред БРС гр.д.№ 8706/2009 год. е изчерпан и последващият инстанционен контрол пред ВКС се явява недопустим.
Или в разглежданата хипотеза на съдебен акт, попадащ в обхвата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК касационната инстанция, както изрично е посочено в горецитираното ТР на ОСГК на ВКС, е оправомощена да осъществи инстанционен контрол само, когато обжалваното пред нея по реда на чл. 220 ГПК определение е постановено за първи път от въззивния съд, какъвто не е разглежданият случай.
Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за последващ въззивния инстанционен контрол над определението на БРС, с което е отказано допускане привличането на Р. Н. В., упражняващ търговска дейност под фирма ”П.- ЕЛ-Р. В.”, като трето лице- помагач в процеса на страната на ответника, изключва и наличието на възникнало в полза на последния процесуално потестативно правомощие на частна касационна жалба – абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за която съдът е призван да следи служебно и за съществуването на която е правно ирелевантно посоченото от Б., че съдебният му акт „подлежи на обжалване пред ВКС”.
Водим от изложените съображения и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на [фирма], със седалище[населено място] против въззивно определение на Б. окръжен съд № 1141 от 23.07. 2010 год., по ч.гр.д.№ 1245/2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: